Дейвид Брин - Битие

— Зависи. Колко артефакта има на Земята?

Перцептът на Гавин беше по-бърз от нейния при намирането на данните от „Уорън Кимбъл“.

— Две хиляди — отвърна той. — Но повечето са повредени или на парчета. Известни са само четирийсет и осем образци в отлично състояние, които са подложени на публично проучване. Ще увеличим броя им десетократно! Това и находките от възпроизводствената станция, плюс данните и събраните части от онзи СФУК и… е? Инвеститорите няма ли да останат доволни? Не успяхме ли?

Ако беше хладнокръвен висш ум, който само се преструва на „човешки“, Гавин нямаше ли да спре сега?

Той обаче не го направи. А добави с вълнение, което изглеждаше импулсивно и само малко язвително:

— Сега можем ли да се приберем у дома?

Тор поклати съчувствено вътрешната си глава и обвивката перфектно повтори жеста й.

— Помниш ли какво стана с пазарите на злато, сребро и платина, когато отвориха първия металодобивен комбинат на астероид? Повечето мини на Земята затвориха или бяха превърнати увеселителни паркове и природни резервати. Това стана, Гавин. О, ще бъдем възнаградени! Това е ценна находка. Тя ще помогне на човечеството да направи още сравнения на историите на различните фракции фомити и ще има повече дебати между тях. Може да се стигне дори до експерименти, които бяха забранени, когато тези неща бяха рядкост. Има обаче и неприятна цена. Цената на кристалите ще се срине. Да, богати сме, партньоре. Просто не чак толкова богати, че да обърнем гръб на другите неща, които лежат скрити тук. Освен това тази находка не повдига ли и един адски важен въпрос?

— Какъв въпрос? — Гавин вече изглеждаше малко умърлушен. — О, имаш предвид как всички тези неща са се оказали тук ли? Кой и защо ги е събрал? Мисля, че това е доста…

Той рязко се завъртя и погледите им се срещнаха.

— СФУК. Може би се е опитвал да ни попречи…

— … да открием и отнесем това съкровище ли? Или иначе казано, да не можем да отговорим на въпроса защо . Да, Гавин. Трябва да останем. Не става въпрос за парите на инвеститорите. А за загадката, която ни доведе тук. Трябва да видим всичко докрай.

Въздишката му — просто инстинктивни движения и звуци, нямащи нищо общо с поемането и изпускането на въздух — беше примирена. И това ли можеше да се фалшифицира? Защо? Не, разочарованието му беше истинско. Въпреки външното въодушевление от откритието беше ясно, че Гавин вече не иска да остава тук.

Тор стисна роботската му ръка с изкуствените си пръсти и се опита да прозвучи като по-голямата сестра.

— Това е страхотна находка, Гавин. Двамата с теб сме по-богати. Човечеството също ще се облагодетелства. А ти ще влезеш в учебниците по история.

— В учебниците по история. Наистина ли? — Гавин малко се оживи.

— Да, наистина. А сега е твой ред да се прибереш и да почиваш. Поемам смяната си още сега.

Останала сама с помощните роботи, Тор се спусна още по-надълбоко в катакомбите. Изпитваше растяща възбуда, обратна на предчувствията на Гавин. Ясно беше, че сърцето на хабитата е наблизо. „Освен ако няма някакво друго обяснение защо й е било на сондата майка да хвърли толкова усилия и да създава земни условия на един астероид. Ами ако целта й не е била да праща нови форми на живот на планетата, а да вземе образци и да ги държи живи тук?“

Тази идея — за нещо като Ноев ковчег — беше примамлива на естетическо ниво… и нямаше логично обяснение. Все пак алтернативата си струваше да бъде разгледана.

И без това слабата светлина на крушките отслабна още повече, когато роботите станаха по-пестеливи и започнаха да поставят новите осветителни тела на по-големи разстояния. Шлемът й се настрои за по-тъмно.

Тор знаеше, че тук долу вече няма нищо живо. Не засичаше енергийни източници — енергията не достигаше за захранване и на гел лещи. Но въпреки това, с мозък, развил се в саваните на осемстотин милиона километра оттук, и с все още пресния спомен от сражението със СФУК, Тор изпита тръпката на стария инстинкт, призоваващ я да се бие или да бяга.

Дишането й се ускори. В място като това просто трябваше да има духове.

Стигна до място, където се събираха три прохода, и направи справка с картата. Първите два тунела свършваха с помещения, пълни с отломки от машини, разрушени преди милиони години, когато конфликтът бе съсипал астероида от единия край до другия. Битка, която стана още по-жива, когато Тор тръгна по третия проход с покритите му със сажди стени. Коридорът продължи стотина метра, след което прожекторът й освети замръзнала картина на насилие.