Алън Кол - Вихър

— Благодарен съм, че все още не са спуснали тежки бронетранспортьори или артилерия — добави Сарсфийлд.

Няма да им трябва, уверен беше Стен. Даул и джохианците имаха повече от достатъчно.

Сега, зачуди се той, колко ли време ще им е нужно, за да се прегрупират и да нападнат града?

Знаеше и този отговор. Не повече от три И-дни.

Имперските загуби бяха малки. Само пет тактически кораба бяха разрушени. Но тези пет бяха незаменими.

Стен, Сарсфийлд и Мейсън говореха по троен канал и се опитваха да решат какво да предприемат.

Това, което трябваше да се случи, беше следното. Имперските служители да се качат на корабите си и да изчезнат в дълбокия космос, а после право към дома.

Но имаше два малки проблема: флотите на суздалите и богазите около Джохи и пристигащата армия на съюзниците.

Почти десетина прилепа бяха изпратени из небето, преди Килгър да потвърди със сигурност, че Алтайската конфедерация идва.

Стен имаше две предимства. Първо, корабите на Мейсън извън Джохи — които бяха достатъчна заплаха, за да разтревожат флотите на суздалите и богазите. Второ, имаше въздушно превъзходство в атмосферата, или поне достатъчно единици, за да се бори за това пространство.

Тежките кораби на суздалите и богазите едва ли щяха да висят в космоса и да изстрелват тежките си ракети по имперските сили извън Рурик. Никой от новосформирания съюз, включително и двете извънземни раси, не биха определили като славна победа разрушаването на старата столица на купа. Това би било твърде Пирова победа, дори за тези същества.

Нито пък флотата, освен като последно средство, щеше да жертва маневреността си, за да се спусне и да размаже тази оси — тактическите кораби, — оси, които можеха с предсмъртното си жило да свалят доста от тях, а никой не би жертвал боен кораб или крайцер просто така.

От друга страна, напредващата армия на Даул постепенно щеше да осигури противовъздушно прикритие, което да изгони имперските кораби от въздуха, така че това беше само временно забавяне.

Внезапно откри още две обнадеждаващи неща. Първо, имаше тренирани, дисциплинирани войски — Първа гвардия, — които бяха свежи и не бяха участвали скоро в битка. Второ, осъзна той, ако успееше да разкара имперските граждани от Рурик, щеше да има само частично преследване.

Самото изритване на Империята от Алтайския куп щеше да се смята за достатъчна победа.

Поне така щяха да мислят представителите на Алтайския куп.

Той слушаше мълчаливо, докато Мейсън и Сарсфийлд разглеждаха и отхвърляха различни възможности, като се опитваха да намерят пролука в клещите, в които бяха хванати.

Една идея го осени. Той я обмисли за малко. Заслужаваше си да се обсъди. Вероятно нямаше да проработи. До дори и да не станеше, ситуацията не можеше да стане по-зле. Можеше ли?

— Господин Килгър — обърна се той официално към Алекс, който стоеше извън обсега на екрана. Мейсън и Сарсфийлд подскочиха изненадано — те не знаеха, че Килгър е там. — Имаме ли код, който не е достатъчно сигурен? Не пълен боклук, но нещо, което ще могат да разбият, поне частично, без много труд.

Алекс сви рамене и повика отговорника за кодовете към посолството. Мейсън понечи да каже нещо, но Сарсфийлд му даде знак да замълчи. Пет минути по-късно Килгър представи избор от три кода, които отговорникът смяташе, че са неефективни, ако не и напълно безсмислени.

— Много добре. Защо да не… — и Стен очерта първата част на плана.

Сарсфийлд не каза нищо, тъй като първата част не включваше него или командването му. Стен видя как Мейсън се опитва да бъде сдържан, по явно му се искаше да каже, че всичко, което този скапаняк Стен може да измисли, не струва и пукната пара.

— Най-голямото ми възражение е — проговори Мейсън след малко, — че вече го изпробвахме.

— Не съвсем, адмирале — възрази Стен. — Опитахме по-простата версия на това. Играли ли сте някога на „Познай в коя ръка е камъчето“?

— Разбира се. Бил съм дете.

Стен се съмняваше, но продължи.

— Първия път, когато сте опитали, сте излъгали. После сте казали истината. После отново сте излъгали. Нарастваща нечестност. Това ще се опитаме да постигнем, освен ако някой няма по-добро предложение — или може да посочи някъде очевидната ми грешка.

И така, Блъф номер две започна.

Един разрушител се откъсна от флотата на Мейсън и се отправи в посока към имперските светове и самия Първичен свят.

След като излезе от обхвата на флотите на богазите и суздалите, започна да излъчва кодирано съобщение към флотата на Мейсън и обградения имперски пост на Рурик.