Грегъри Бенфорд - Пейзажите на времето

— Естествено.

— И вече участваш в този експеримент с индиевия антимонид — колко? — година и половина?

— Правилно — малко насмешливо отвърна Купър.

— Струва ми се, че е време да престанеш с тези глупости.

Купър видимо не реагира.

— Х-м-м. Не зная… хм… какво искаш да кажеш.

— Идвам тук сутринта. Питам те за работата, която съм ти възложил. Ти ми казваш, че си проверил всеки усилвател, всеки Варианов елемент, всичко.

— Ъ-хъ. Проверих ги.

— Шумът обаче си остава.

— Проверих цялата верига.

— Глупости.

Купър престорено въздъхна.

— Значи си разбрал, а?

Гордън се намръщи.

— За какво?

— Знам, че си педант и че искаш да проведеш експеримента от А до Я без забавяне, доктор Бърнстейн. Зная това. — Купър извинително сви рамене. — Но снощи не успях да приключа с всичко. Затова излязох и изпих няколко бири с момчетата. После се върнах и си довърших работата.

Гордън сбърчи чело.

— В това няма нищо лошо. Можеш да си почиваш, когато поискаш. Просто поддържай всичко в изправност, не позволявай да се размести нулевата настройка на предусилвателите и оптиката.

— Няма, те са си наред.

— В такъв случай… — Гордън раздразнено разпери ръце, — … някъде нещо се е разместило. Не ме е грижа за това, че си пил бира, а за експеримента. Виж, общоприета мъдрост е, че за да се измъкнеш, ти трябват най-малко четири години. Искаш ли да успееш толкова бързо?

— Естествено.

— Тогава прави каквото ти казвам и не се отпускай.

— Няма такова нещо.

— Отпуснал си се, разбира се. Просто не си догледал. Мога…

— Шумът все още го има — заяви Купър с увереност, която прекъсна Гордън по средата на изречението. Той изведнъж разбра, че се кара на този човек, по-млад от него само с три години, без никаква причина, освен собственото си раздразнение.

— Виж, аз… — започна Гордън, но следващата дума заседна в гърлото му. Внезапно се почувства засрамен. — Добре, вярвам ти — довърши той, като се насили гласът му да звучи оживено и делово. — Да видим диаграмите, които си записал.

Купър се беше облегнал на големия магнит, който заграждаше сърцевината на експеримента им. Той се обърна и се запровира по пътеките между кабели и микровълнови лъчи. Експериментът все още продължаваше. Сребристата колба, окачена между полюсите на магнита и цялата осеяна с щекери, беше скрита в ледена обвивка. Течният хелий вътре се пенеше и клокочеше, кипнал при температура само няколко градуса над абсолютната нула. Ледът бе замръзнала вода от въздуха наоколо и от време на време пропукваше, когато съдът се разширяваше и се свиваше, за да облекчи натиска. Ярко осветената лаборатория жужеше с електронен живот. Няколко метра по-нататък от многобройните, подредени един върху друг транзисторни диагностични уреди лъхаше силна жега. От хелия обаче, Гордън усещаше слаб леден повей. Въпреки студа, Купър беше по тениска и дънки. Гордън предпочиташе синя, закопчана до долу риза с дълги ръкави от оксфордски поплин, кадифени работни панталони, които се закопчаваха отзад и грубо вълнено сако. Все още не се беше приспособил към неофициалните дрехи, които се носеха в тукашните лаборатории. Ако това означаваше да падне до положението на Купър, той бе сигурен, че никога нямаше да свикне.

— Записал съм много данни — общително заговори Купър, без да обръща внимание на напрежението, което само допреди няколко мига бе висяло във въздуха. През многобройните оптични уреди и шкафове на колелца Гордън се насочи към мястото, където Купър методично разстилаше автоматично записани диаграми. Милиметровата хартия беше разчертана със светлочервено, така че да изпъкват зелените криви линии на сигнала — поради контраста, схемата изглеждаше почти триизмерна. — Виждаш ли? — дебелите пръсти на Купър проследяваха зелените пикове и спадове. — Ето тук би трябвало да е резонансът на индиевото ядро.

Гордън кимна.

— Наистина голям пик — ето какво търсим — отвърна той. Но на диаграмата имаше само хаос от тесни вертикални линии, очертани от местилия се назад-напред по хартията под случайни въздействия писец.

— Истинска каша — промърмори Купър.

— Да — призна Гордън и почувства как въздухът изхриптя от гърлото му. Раменете му увиснаха.

— Обаче получих и тези. — Купър извади друг зелен правоъгълник, който показваше смесена диаграма. Вдясно се виждаше ясен пик с гладки и прави страни. Но централната и лявата част на листа представляваха безсмислена бъркотия от драсканици.