Фредерик Пол - Човекът плюс

— Не.

Брад внимателно се доближи до леглото.

— Добре. Сега искам да опиташ нещо. Можеш ли… да си затвориш очите? Искам да кажа, можеш ли да изключиш визуалните рецептори?

Пауза.

— Не, мисля че няма да стане.

— Е, можеш, Родж. Тази функция е предвидена, само трябва да я намериш. В началото и Уили имаше проблеми, но успя. Каза, че просто поровил в себе си и я открил.

— …Нищо не става.

Брад се замисли за секунда. Виеше му се свят от болестта и усещаше, че силите го напускат.

— А защо не опитаме така… Имал ли си някога проблеми със синузита?

— Не… е, може би. Рядко.

— Можеш ли да си спомниш къде те е боляло?

Фигурата върху леглото се раздвижи схванато, огромните очи го фиксираха.

— Мисля, че да.

— Потърси някъде около това място — нареди Брад. — Опитай да раздвижиш някой мускул. Самите мускули не са там, но са останали нервните окончания, които ги управляват.

— …Не става. Какъв мускул трябва да търся?

— О, по дяволите, Роджър! Нарича се rectus laetralis, но какво би ти помогнало името му? Просто потърси някъде там.

— …Нищо.

— Добре — въздъхна Брад. — Засега стига. Но не се отказвай! Ще откриеш как се прави.

— Лесно ти е на тебе — прошепна сърдитият глас от леглото. — Хей, Брад? Сега си по-ярък.

— Как така по-ярък?

— По-ярък. Лицето ти излъчва повече светлина.

— А-ха — отвърна Брад, усещайки отново замайване. — Мисля, че вдигам температура. По-добре да се махам оттук. Тази маска би трябвало да пази да не те заразя, но е надеждна само петнадесет минути…

— Преди да си тръгнеш — прошепна гласът настойчиво, — направи нещо за мен. Изгаси отново светлината за минута.

— А? — Брад сви рамене и отстъпи.

Тялото в леглото се размърда.

— Просто се обръщам, за да виждам по-добре — обади Роджър. — Слушай, Брад, искам да те попитам как вървят нещата? Ще се справя ли?

— Мисля, че да — засега всичко е наред. Не искам да говоря общи приказки, Роджър. Това е неизследвана материя и винаги нещо може да се обърка. Но досега всичко е наред.

— Благодаря. И още нещо, Брад. Виждал ли си напоследък Дороти?

Пауза.

— Не, Роджър. Тази седмица не съм. Бях доста болен, а преди това — дяволски зает.

— Аха. Запали ако обичаш лампите, за да могат сестрите да се ориентират.

Брад включи светлините отново.

— Ще идвам, когато мога. Опитвай се да си затвориш очите. И нали имаш телефон — обаждай се винаги, когато поискаш. Искам да кажа, не когато нещо не е наред — ще узная, ако това се случи — не трябва да се притесняваш; дори когато отивам до тоалетната, оставям телефонния номер, на който мога да бъда намерен. Обаждай се,ако просто искаш да си поговорим.

— Благодаря, Брад. До скоро.

Поне хирургическите операции бяха приключили — или във всеки случай най-страшните. Когато Роджър осъзна това, усети нещо като облекчение, въпреки че в съзнанието му имаше още много натрупани напрежения, с които искаше да се справи.

Клара Блай го изми и въпреки забраната му донесе цветя.

— Добро дете си — прошепна Роджър, обръщайки глава да ги погледне.

— Как ти изглеждат?

— Е, това са рози, но не червени. Бледожълти? Почти същият цвят като гривната ти.

— Оранжеви. — Тя приключи с нагъването на новия чаршаф върху краката му. — Искаш ли подлогата?

— За какво? — изръмжа той. Вече трета седмица беше на нискоостатъчна диета и десети ден приемаше течности под контрол. Отделителната му система беше вече, както отбеляза Клара, по-скоро за украшение. — Между другото, позволено ми е да ставам, така че ако се наложи, мога и сам да се справя.

— Значи вече си голям — усмихна се Клара, сгъна бельото и излезе. Роджър седна в леглото, изучавайки света около себе си. Изгледа розите преценяващо. Големите фасетирани очи доловиха цяла допълнителна октава излъчване, половин дузина цветове, които никога преди не беше виждал — от инфрачервено до ултравиолетово. Нямаше имена за тях, защото познатият му досега спектър се беше разширил, включвайки нови цветове. Знаеше, че това, което му изглежда тъмночервено, всъщност е област с по-ниска температура. Но не можеше да се каже, че е червено; беше всъщност по-различна светлина, носеща усещането за топлина и добро физическо състояние.

Имаше нещо странно около розите, но не беше цветът им.

Той отметна чаршафа и огледа тялото си. Новата кожа беше без пори, без косми и бръчки. Приличаше повече на неопрен, отколкото на плътта, която беше познавал през целия си живот. Знаеше, че отдолу има изцяло нова мускулатура, задвижвана от външна енергия, но от нея нямаше видими следи.