Фредерик Пол - Човекът плюс

Нещо му щукна:

— Клара? Ще направиш ли нещо за мен?

Тя се спря, сложила ръка на вратата.

— Какво има, сладурче?

— Да ти задам един въпрос.

— Добре, питай.

Той се поколеба, чудейки се откъде да започне.

— Искам да знам — каза, като продължаваше да обмисля как да продължи, — е, да речем… о, да. Това, което искам да знам, Клара, е когато сте с мъжа ти в леглото и се любите, какви начини използвате?

— Роджър! — Яркостта на лицето й внезапно подскочи с половин децибел; той вече виждаше следите на вените под кожата с преминаващата през тях топла кръв.

— Съжалявам, Клара — отвърна. — Мисля… мисля, че като лежа тук се превръщам в сатир. Забрави за това, искаш ли?

Тя замълча за момент. Когато заговори отново, гласът й звучеше като на специалист, а не на приятел:

— Разбира се, Роджър. Всичко е наред. Просто ме завари неподготвена. Това е… е всичко е наред, просто никога преди не ме беше питал за такива неща.

— Зная. Съжалявам.

Но той не съжаляваше, или поне не съвсем.

Проследи как вратата се затваря зад нея и остана с поглед, вперен в правоъгълния контур на светлината, която се прокрадваше от външната зала. Внимаваше да запази съзнанието си спокойно, доколкото може. Не биваше да предизвиква паника в екипа, който следеше телеметричната информация.

Но искаше да мисли за нещо, което се намираше точно на границата на опасната зона, и то беше следното: защо червенината, която изби по лицето на Клара, приличаше толкова много на внезапната яркост, заляла лицето на Брад, когато го попита дали е бил с Дороти.

На следната сутрин всички ние бяхме напълно мобилизирани, проверявахме схемите, изключвахме резервните вериги, уверявахме се, че аварийните блокировки са настроени да се задействат и при най-незначителната повреда. Брад влезе в 6 часа сутринта, поотслабнал, но с бистра глава и готов за работа. Уайднър и Джон Фрийлинг пристигнаха минути след него, въпреки че почти всичко този ден трябваше да се свърши от Брад. Те не можеха да останат настрана. Катлийн Даути както винаги също беше там, разбира се, не защото го налагаше дългът, а защото сърцето й го искаше.

— Не причинявайте болка на момчето ми — боботеше тя с цигара в уста. — Той ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи, когато аз започна работа над него през следващата седмица.

— Катлийн — отвърна Брад, наблягайки на всяка сричка. — Ще направя най-доброто, на което съм способен.

— Добре де. Зная, че ще го направиш, Брад. — Тя смачка цигарата и веднага запали друга. — Никога не съм имала деца, но мисля, че Роджър и Уили един вид запълват тази празнина.

— А-ха — измърмори Брад, вече без да я чува. Не го допускаха да работи с 3070 или с периферните му устройства. Всичко, което можеше да стори, бе да наблюдава, докато техниците и програмистите си вършеха работата. Когато и третата проверка приключи успешно, той напусна компютърната зала, взе асансьора и се качи три етажа по-горе до стаята на Роджър.

На вратата поспря, да си поеме за момент дъх, и я отвори с усмивка.

— Почти си готов за включване, приятелю. Как се чувстваш?

Очите на насекомо се извърнаха към него.

— Не зная какво трябва да чувствам — прозвуча равният глас на Роджър. — Това, което усещам е предимно страх.

— О, няма от какво да се страхуваш. Днес трябва да проверим само медиацията.

Крилата на прилеп потрепнаха и смениха положението си.

— Това ще ме убие ли? — попита влудяващо монотонният глас.

— О, овладей се, Роджър! — внезапно се ядоса Брад.

— Само питам — трепна гласът.

— Това е глупав въпрос! Виж, зная как се чувстваш…

— Съмнявам се.

Брад се спря, изучавайки безизразното лице на Роджър. След малко отвърна:

— Нека пак да ти обясня. Целта на това, което ще направя, е не да те убие, а да те съхрани жив. Сигурно те притеснява случилото се с Уили. С тебе няма да стане така. Ти ще се справиш с всичко тук и, което е по-важно — на Марс.

— За мен е важно тук.

— О, за Бога. Когато цялата система влезе в действие, ще виждаш и ще чуваш онова, което ти е необходимо, разбра ли? Или, което искаш. Ще можеш до голяма степен волево да управляваш възприятията си. Ще можеш…

— Но аз не мога даже да си затворя очите, Брад.

— Ще ги затвориш. Ще можеш да използваш всичките си способности. Но няма да успееш, преди да сме включили компютъра към теб. След това информацията ще се филтрира, ще се отстраняват ненужните сигнали, така че няма да има какво да те обърква. Това уби Уили: объркването.