Лари Нивън: Прашинка в Божието око

— Съвсем не, господин адмирал. — Род стисна устни. Искаше му се да изкрещи, но не го направи. „По дяволите флотската традиция — помисли си той. — Аз спечелих войната.“

— Но все пак имате обяснение, нали? — попита Плеханов.

— Тъй вярно.

— Е?

В гърлото му беше заседнала буца.

— Господин адмирал, докато командвах пленения „Непокорний“, получих сигнал от бунтовническия град. По това време Лангстъновото поле на града беше непокътнато, капитан Цилер на борда на „Макартър“ беше зает със сателитните планетарни отбранителни сили, а основната част от флота се сражаваше с бунтовническите части. Съобщението носеше подписа на бунтовнически водач. Господин Стоун обещаваше да пусне имперските сили в града при условие, че получи имунитет и му върнем цялата собственост. Даваше ни едночасов срок и настояваше за гаранции от аристократ. Ако в предложението му имаше нещо вярно, войната щеше да свърши веднага щом морската пехота овладееше генераторната станция. Тъй като нямах възможност да се посъветвам с по-висш офицер, лично се спуснах с бойната част на повърхността и дадох честната си дума на господин Стоун.

Плеханов свъси вежди.

— Вашата дума. Като лорд Блейн. А не като флотски офицер.

— Той беше категоричен, господин адмирал.

— Разбирам. — Плеханов се замисли. Ако отхвърлеше обещанието, с Род щеше да е свършено — във флота, в правителството, навсякъде. От друга страна, на адмирал Плеханов щеше да му се наложи да дава обяснения пред Камарата на лордовете. — Какво ви накара да смятате, че предложението не е някакъв капан?

— Господин адмирал, съобщението беше с имперски шифър и носеше подпис на офицер от флотското разузнаване.

— Значи сте рискували кораба си…

— За да сложим край на войната, без да унищожаваме планетата. Да, господин адмирал. Бих могъл да отбележа, че в съобщението на господин Стоун се описваше военнопленническият лагер на града, в който имаше имперски офицери и граждани.

— Разбирам. — Внезапно Плеханов гневно замахна с ръка. — Добре. Нямам нужда от предатели, даже да са ни помогнали. Но ще спазя вашата сделка и това означава, че трябва официално да одобря спускането ви на повърхността. Но това не ми харесва, Блейн. Било е адски глупаво от ваша страна.

„Но имаше резултат“ — помисли си Род. Продължаваше да стои мирно, ала усещаше, че топката в стомаха му започва да се отпуска.

— Баща ви поема глупави рискове — изсумтя адмиралът. — Заради него едва не загинахме на Танит. Цяло чудо е, че родът ви е оцелял в продължение на единайсет поколения маркизи. Още по-странно ще е, ако вие останете жив, за да сте дванайсетият. Добре, седнете.

— Благодаря, господин адмирал — с ледена учтивост каза Род.

Лицето на Плеханов поомекна.

— Някога споменавал ли съм ви, че вашият баща беше мой командир на Танит? — попита той.

— Съвсем не, господин адмирал. Но той ми е разказвал — все още хладно отвърна Блейн.

— Освен това ми беше най-добрият приятел във флота, командир. Дължа сегашното си положение на неговото влияние. Той помоли да ви взема под мое командване.

— Тъй вярно. — „Известно ми е. Но вече се чудя защо.“

— Иска ви се да ме попитате какво очаквам от вас, нали, командир?

Род се сепна.

— Тъй вярно.

— Какво щеше да се случи, ако онова предложение беше номер? Ако беше капан?

— Бунтовниците можеха да унищожат бойната ми част.

— Да — спокойно потвърди Плеханов. — Но сте решили, че си струва да рискувате, защото сте имали възможност да сложите край на войната с минимален брой жертви и от двете страни. Нали така?

— Тъй вярно.

— А какво щеше да прави флотът ми, ако бунтовниците бяха избили морската пехота? — Адмиралът удари с юмруци по бюрото. — Нямаше да имам абсолютно никакъв избор! — изрева той. — Всяка седмица, през която флотът ми виси тук, дава нов шанс на отцепниците да нападнат наша планета! Нямаше да имам време да искам друг боен носач и още пехотинци. Ако бяхте изгубили войниците си, щях да върна този свят в каменната ера, Блейн. Аристократ или не, никога повече не поставяйте никого в такова положение! Разбирате ли ме?

— Тъй вярно… — Имаше право. Ала… каква полза от морската пехота, ако градското поле останеше непокътнато? Род увеси нос. Все щеше да направи нещо. Но какво?

— Всичко свърши добре — студено каза Плеханов. — Може би сте постъпили правилно. А може би не. Ако извършите още една такава глупост, ще ви взема сабята. Ясно ли е? — Той взе от бюрото разпечатка на служебното досие на Блейн. — „Макартър“ готов ли е за космоса?