Лари Нивън: Прашинка в Божието око

Когато наближиха града, видя първите следи от битката. Пръстен от опожарени земи, разрушени външни крепости, натрошени бетонни релси на транспортната система. А после почти непокътнатия град, защитен в съвършения кръг на Лангстъновото си поле. Да, градът не беше пострадал, но изключването на полето означаваше край на всякаква съпротива. Само фанатици се сражаваха срещу имперската морска пехота.

Прелетяха над развалините на висока сграда, съборена от свалена спускателна совалка. Някой трябваше да е стрелял по пехотинците и пилотът не бе пожелал да умре за нищо…

Описаха кръг над града и намалиха скоростта, за да подходят към доковете, без да счупят всички прозорци. Зданията бяха стари, в по-голямата си част строени с въглеводородни методи. Отделни ивици бяха заменени с по-модерни структури. От някогашния град, издигал се на това място по време на Първата империя, не беше оцеляло нищо.

Когато се спуснаха над покрива на губернаторството, Блейн видя, че маневрата е била излишна. Повечето прозорци вече бяха счупени. Улиците гъмжаха от тълпи и единствените движещи се машини бяха военни конвои. Някои хора просто зяпаха, други влизаха и излизаха от магазините. Имперски морски пехотинци в сиви униформи стояха на пост зад електрическите бариери около сградата. Совалката се приземи.

Придружиха го до асансьора, с който се спусна на етажа на генерал-губернатора. Тук нямаше жени, иначе нещо обикновено за офисите на имперските правителства. Момичетата му липсваха — бе прекарал прекалено много време в космоса. Род съобщи името си на изпънатия като бастун пехотинец на регистратурата и зачака.

Не очакваше с нетърпение предстоящия разговор. Огледа се. Картините бяха свалени, триизмерните звездни карти с имперски знамена над провинциите също, нямаше го цялото стандартно оборудване на генералгубернаторска резиденция на планета клас едно и стените бяха осеяни с грозни петна.

Часовият му даде знак да влезе в кабинета. Адмирал сър Владимир Ричард Джордж Плеханов, вицеадмирал, рицар на ордените на Св. Михаил и Св. Георги, седеше зад бюрото си. Не се виждаше Негово превъзходителство господин Харуна и на Род за миг му се стори, че адмиралът е сам. После забеляза до прозореца капитан Цилер, негов непосредствен началник като капитан на „Макартър“. Прозорците бяха избити, по ламперията имаше дълбоки драскотини. Екраните и мебелите бяха изчезнали. От стената над дурапластмасовото бюро беше свален дори Големият печат — корона и космически кораб, орел, сърп и чук. Род изобщо не си спомняше да е виждал дурапластмасово бюро в генералгубернаторски кабинет.

— Командир Блейн се явява по ваша заповед, господин адмирал.

Плеханов разсеяно отвърна на поздрава му. Цилер не отмести очи от прозореца. Род стоеше мирно, докато адмиралът го гледаше с безизразно лице. Накрая каза:

— Добро утро, командир.

— Добро утро, господин адмирал.

— Всъщност не е добро. Струва ми се, че не съм ви виждал от предишното си посещение в двора на Круцис. Как е маркизът?

— Когато за последен път си бях вкъщи, беше добре, господин адмирал.

Адмиралът кимна и продължи критично да го наблюдава. Не се бе променил. Изключително способен човек, който се бореше със склонността си да пълнее, като правеше упражнения при висока гравитация. Командването на флота винаги пращаше Плеханов на места, на които се очакваха тежки битки. Той никога не извиняваше офицерска некомпетентност и между младшите офицери се носеше слух, че когато престолонаследникът — сега император — служел като юнкер на „Платея“, адмиралът наредил да проснат Негово височество върху масата в столовата и да го набият с бухалка.

— Получих доклада ви, Блейн. Наложило се е да водите сражение, за да стигнете до полевия генератор на бунтовниците. Изгубили сте рота имперски морски пехотинци.

— Тъй вярно. — Фанатичните бунтовнически гвардейци яростно бяха защитавали генераторната станция.

— Защо сте участвали в акция на повърхността, по дяволите? — попита Плеханов. — Цилер ви е дал онзи пленен крайцер, за да ескортирате нашия боен носач. Имахте ли заповед да се спуснете долу със совалките?

— Съвсем не, господин адмирал.

— Мислите си, че флотската дисциплина не се отнася за аристокрацията, така ли?

— Разбира се, че не си мисля така, господин адмирал.

Плеханов не обърна внимание на думите му.

— И после оная сделка, която сте сключили с водача на бунтовниците. Как се казваше? — Адмиралът погледна към доклада. — Стоун. Джонас Стоун. Обещали сте му имунитет. Връщане на собствеността. По дяволите, да не смятате, че всеки офицер има право да сключва сделки с бунтовници? Или сте натоварен с някаква дипломатическа мисия, за която не ми е известно, командир?