Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Клер се усмихва.

— Правехме какво ли не. Различни неща в зависимост от възрастта ми и времето навън. Ти ми помагаше много с домашните. Играехме на разни игри. Но най-често си говорехме. Когато бях наистина малка, си мислех, че си ангел, и все те подпитвах за Бога. Когато станах тийнейджърка, се опитвах да те накарам да преспиш с мен, а ти все се дърпаше, от което аз, разбира се, се заинатявах още повече. Май смяташе, че ще ми нанесеш някакви душевни травми. В някои отношения се държеше точно като родител.

— О! Това вероятно е добра новина, но точно сега никак не ми се иска да ме възприемаш като родител. — Погледите ни се срещнаха. И двамата се усмихнахме, станахме съзаклятници. — Ами през зимата? В Мичиган зимите са доста люти.

— Вкарвах те тайно в сутерена, в къщата има огромен сутерен с много помещения, едното е нещо като склад и до него е котелът за парното. Наричаме го Читалнята, защото трупаме там всички безполезни стари книги и списания. Веднъж ти беше долу в Читалнята, когато излезе снежна буря — никой не отиде на училище и на работа, а на мен ми се струваше, че ще полудея, докато ти намеря нещо за ядене, защото в къщата нямаше много храна. Ета тъкмо се канеше да отиде на пазар, когато се изви бурята. И така, цели три дни ти беше затворен долу и не правеше друго, освен да четеш стари броеве на „Ридърс Дайджест“, караше само на сардини и фиде.

— Доста солено ядене. Очаквам го с нетърпение. — Носят ни поръчката. — Научи ли се да готвиш?

— Не, не бих твърдяла, че знам да готвя. Нел и Ета неправо побесняваха, ако правех в кухнята друго, освен да си вземам кока-кола, а откакто дойдох в Чикаго, нямам на кого да готвя и не съм мотивирана да се науча. Много заета съм със следването и главно тук се храня. — Клер опитва кърито. — Наистина е много вкусно.

— Нел и Ета ли?

— Нел е нашата готвачка — усмихва се Клер. — Това е като среща между gordon blue 8 8 Метафорично — висше кулинарно изкуство, тук Гордън Блу — пълнен шницел (фр.) — Б.пр. и Детройт, тя е същото като Арета Франклин, ако Арета Франклин беше Джулия Чайлд 9 9 Джулия Чайлд (1912–2004), известна американска готвачка и телевизионна водеща, наложила с готварските си книги френската кухня. — Б.пр. . А Ета е икономка и почти всичко останало. Всъщност ни е по-скоро майка, в смисъл, че майка ми си е… ами Ета е винаги край нас, германка е и е много строга, но и знае как да те утеши, докато майка ми все се рее в облаците, нали разбираш?

Кимам, устата ми е пълна със супа.

— А, да, и Питър — добавя Клер. — Питър е нашият градинар.

— Виж ти! Вашите имат прислуга. Както гледам, не си от моята черга. Срещал ли съм някого от роднините ти?

— Срещал си баба Миграм точно преди да умре. Само на нея съм казвала за теб. По онова време тя почти не виждаше. Знаеше, че някой ден ще се оженим, и пожела да се срещнете.

Спирам да ям и поглеждам Клер. Тя също ме поглежда ведро като ангел, изобщо не се притеснява.

— Наистина ли ще се оженим?

— Предполагам, че да — потвърждава Клер. — От години ми повтаряш, че там, откъдето идваш, си женен за мен.

Това вече е прекалено. Наистина прекалено. Затварям очи и си налагам да не мисля за нищо — последното, което искам, е да изгубя връзка с настоящето, с тук и сега.

— Хенри! Хенри, добре ли си?

Усещам как Клер се плъзга на седалката до мен. Отварям очи, а тя стиска силно ръцете ми. Поглеждам дланите й и виждам, че това са длани на отруден човек, груби и напукани.

— Извинявай, Хенри, просто не мога да свикна. Точно обратното е. В смисъл, че откакто се помня, именно ти винаги си знаел всичко, и май забравих, че днес вечерта не бива да бързам. — Тя се усмихва. — Всъщност едва ли не последното, което ми каза, преди да си тръгнеш, беше: „Имай милост, Клер.“ Каза го с гласа, с който цитираш някого, и сега, като се замисля, си давам сметка, че май си цитирал мен.

Още държи ръцете ми. Гледа ме прехласнато, влюбено. Аз съм много притеснен.

— Клер!

— Да?

— Можем ли да се върнем назад? Можем ли да се преструваме, че това е най-нормална първа среща между двама нормални души.

— Добре.

Клер става и се връща от своята страна на масата. Седи с изправен гръб и се опитва да не се усмихва.

— Хм, и така. Ох, Клер, я ми разкажи за себе си. Хобита? Домашни любимци? Необичайни сексуални наклонности?

— Разбери сам.

— Хубаво. В такъв случай… къде учиш? И какво?

— В Художественото училище. Специалност „Скулптура“, току-що започнах да уча как се изработва хартия.