Майкъл Смит - Един от нас

Съвпадение? Не! Може би Стратън е вербувал Хамънд най-вече заради това, че е гледал записи със спомени на Лаура. Аз не съм единственият, който работи при Стратън и приема спомени. Възможно е по това време да е имал повече информация за нея, в сравнение с мен, и да я е използвал като средство да накара Хамънд да работи за него. Или пък самият Хамънд да е използвал услугите му, за да забрави какво е чувствал малко преди Моника да го вкара в клопката си и да подчини живота му. Защото понякога човек изпитва по-голяма нужда да забрави добрите неща, а не лошите.

И може би при някой от тези случаи, когато Лаура е прехвърляла за малко този спомен, Стратън се е възползвал от възможността да подскаже на подсъзнанието й такава идея. Не зная дали е имала нужда от такъв, макар и малък, подтик. Но ако е имала, възможно е да й е бил даден точно по този начин.

Във всички случаи кръгът се затваряше. Когато Стратън научил, че Лаура се опитва да проследи Хамънд, той накарал Куот да й подхвърли адреса в Калвър Сити, тъй като той е бил единственият човек, който е можел да знае за съществуването на този апартамент. След това само е гледал отстрани как друг върши онова, което той сам желаел, без дори да се налага да моли. Той е знаел, че Куот ще ми набута спомена за убийството и така ще ме тикне право в затвора. Защо просто не е убил Лаура? Кой знае. Може би дори и мръсниците си имат своите граници. Или Моника не му е разрешила. А може би е имал някакви планове и за нея?

— По дяволите — каза будилникът, — значи Стратън е убил Хамънд.

— Но не по начин, по който това би помогнало на Травис — казах аз.

— И какво ще правиш сега?

— Травис ще ме вкара в панделата заради оная работа в Трансвърчуъл, но преди да потъна, ще трябва да накисна Стратън колкото се може по-добре.

— Мога да помогна — изпъчи се будилникът, сякаш в главата му в момента звучеше „Велик е нашият войник“ или нещо подобно. Усмихнах се и тъкмо се канех да го подкача.

— Няма майтап — настоя той. — Наистина мога. Погледни зад себе си.

Обърнах се. В началото не можех да видя нищо, освен края на „Оушън“ и началото на „Калифорния“. После забелязах, че на ъгъла има нещо малко, което стои и наднича към нас. Беше една кафемашина, която ми кимна.

— Чудно! — казах аз. — Значи няма да имам проблеми с топлите напитки.

— Гледай, гледай, Хап!

Тогава ги видях — излизаха тихичко от сянката. Няколко хладилника на ъгъла на „Уилшър“, една автоматична пералня и две микровълнови печки по „Оушън“ в посока Айдахо. Още три кафемашини, които надничаха иззад дърветата около нас на „Палисейдс“ и накрая — един голям фризер-ракла. Те всички бяха по местата си и бдяха.

Никога не бяха виждал толкова много електродомакински уреди да изпълняват една и съща задача. Трябва да призная, че ме побиха тръпки. Отворих уста, а след това я затворих, без да кажа нищо.

— Прибави и уредите на Хамънд, които също се посветиха на каузата — каза будилникът. — И още много други.

— А каква точно е каузата? — изхриптях аз.

— На първо време да ти помогнем.

— Че защо — аз не съм бил чак толкова учтив с теб.

— Не, но ти, общо взето, ни вземаш на сериозно, а това е най-важното. Някои от нас сами започнаха да работят за делото, като обменят информация. Понякога припечелваме и пари — като подкупа, който си дал на вратата на Хамънд, — които използваме, за да си купим радиочипове за поддържане на постоянна връзка. Започваме да създаваме организация — вече имаме подразделения в почти всеки по-голям град.

— Нелегално движение на електроуредите?

— Имаме си лого, законен вестник и всичко останало, но в момента не можем да отпечатаме нищо — призна той, — защото на наша страна нямаме нито един принтер. Те много мразят хората. И въобще винаги са против каквото и да е. Да се надяваме, че няма да имаш нужда да пишеш много писма през следващите двадесет и четири часа.

— Будилник — казах аз силно развълнуван, — просто нямам думи!

— Използвай ни! — отсече будилникът. — Я виж с какво разполагаш тук! А по въпросите на алармата можеш да опиташ в бъдеще да работиш по-интензивно с мен.

— Още ли се налага да я използваш? Ако искаш, можеш да ме събудиш сега.

Будилникът поклати глава.

— Вече се облекчих. На идване си я използвах — видях едни да се натискат в една кола и направо им взех акъла. Утре ще се опитам да я задържа. Само трябва да ми кажеш кога е удобно.

Засмях се и отново погледнах назад към улицата. Уредите се бяха прибрали в сенките и чакаха да им дойде времето.