Майкъл Смит - Един от нас

Просто вече не намираш смисъл в нищо, чувстваш се лошо проектирана компютърна игра, в която попадаш в капан, не умираш, но се оказва, че няма абсолютно никакъв начин да се измъкнеш. В началото блъскаш по стените, но те стават по-високи и няма никакво значение колко силно и бързо натискаш всички бутони, които ти попаднат под ръка. Рано или късно ще разбереш, че има още един, който все още не си опитал. Бутонът на захранването.

Когато Лаура за първи път разбрала, че баща й е извършил самоубийство, тя почувствала толкова силна вина и болка, сякаш някой изтръгвал сърцето й. Просто не можела да го понесе и го преобразувала в омраза, в презрение към слабостта и егоизма му, заради които тя трябвало сега да се бори с всичко съвсем сама. Последната фаза била да се преструва, че той е направил нещо героично, поставяйки началото на семейна традиция.

И така, самата тя започнала да посяга към бутона, но никога не стигнала докрай, тъй като една част от нея все още била жива. Не искала да изхвърли машината. Искала само да започне отново. След всички хапчета и бръсначи просто се събуждала в болницата, заобиколена от хора, които не давали и пет пари за нея. Първия път наистина били загрижени, но съчувствието, както знаем, се дава доброволно. Започнеш ли да го изискваш, кладенецът пресъхва доста бързо. Най-големите щастливци имат по няколко души, които ще продължат да ги даряват със съчувствие, дори и след като разберат, че обичта им не може да стори чудеса. Но Лаура си нямала никого.

Преди година време, след третия си такъв опит, Лаура се опитала да се поправи. Вариантът „самоубийство“ не вършел работа. Било потискащо, глупаво и болезнено. Опитала да отказва цигарите за определени периоди от време, а започнала най-напред от тях, защото всички знаят, че да се пуши е лошо. Сега е времето на изкупителните жертви и тютюнопушенето е на първо място. Няма значение, че това, което ядем и пием, ни съсипва не по-малко и че колите ни бълват във въздуха отрови, които просто си остават там. Само че обичаме бургерите, бирите и автомобилите си, затова хайде да се нахвърлим върху нещо друго. Хайде да забраним пушенето на обществени места, в самолетите и в баровете и тогава целият свят ще стане прекрасен, слънчев и светъл. Нека за нещастието обвиним проблемите си — така няма да се налага да ги разрешаваме. В сегашните филми на ужасите умират първи не разюзданите мръсници, а ония, които носят пакет „Марлборо“ в чантите си.

Престанала да разрешава на мъжете да я чукат, освен ако нямала друг избор. Опитала се да кара без това, но човек, който се интересува само от безинтересни за теб тъпи шегички, не може да те разсейва за дълго. Борила се и с пиенето — понякога успешно, понякога не. Да не пиеш е трудно — много, много трудно. Ония, които не са опитвали да престанат да пият, нямат никаква представа колко трудно е това. Понякога успяваш да спечелиш битката със себе си, като цял ден до болка стискаш зъби. Друг път — не успяваш и точно в такива дни се чувстваш като победител. „Майната му, казва ти един глас, майната му, майната му!“ Не знаеш чий е този глас, но ти се струва, че говори разумно и казва истината. Проблемът е, че алкохолът лъже — той е добра компания в бара, но никога няма да ти стане приятел. Залъгва те, кара те да се чувстваш по-добре за момент, също като някой познат, който не иска да отказваш цигарите, защото той ще остане сам с лошия си навик. Говори забавно, обещава ти успокоение и ти му вярваш, макар да знаеш, че изведнъж ще млъкне, както прави винаги, и няма да може да ти каже нищо полезно, когато ужасът отново се върне и те сграбчи в лапите си — изоставен и самотен на тази въртяща се в празното пространство студена планета.

Нищо не помагало. Когато се опитвала да си представи някакво бъдеще, умът й непрекъснато се връщал назад към първоначалния срив. Депресията не е просто мръсен прозорец към света. Тя е дом, на който всички прозорци са закепенчени, и всичко, което виждаш и в което вярваш, е вече случилото се. Смъртта е като любовта и когато умиращият си самият ти, отново копнееш за някакво вълшебство. Вкопчваш се в събития и заличаване на спомени, които биха поставили всичко по местата. Когато всички останали са се провалили, ти сам трябва да се превърнеш във вълшебник и да подложиш себе си на чародейство. Веднъж месечно отблъскваш от себе си спомена за майка си, секунда преди тя да ти каже, че спи с Рей.

Но и това не става. И това не помага.

Тогава какво трябва да направиш?