Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Доктор Тан, адмирал Джоул дойде.

— А, чудесно! Само секунда… — Тан вдигна пръст и довърши каквото там правеше на комтаблото си, изключи страховитата холограма от вибриращи светлинни линии, след което стана, стисна крепко ръката на Джоул и се усмихна. Сестрата си тръгна.

Доктор Тан беше смугъл, страните му руменееха с цвета на човек в добро здраве. Трудно беше да се определи от коя земна етническа група произлиза — за разлика от бараярското население, изгубено и изолирано в продължение на шестстотин години и преоткрито едва преди век, бетанците от поколения използваха генно изчистване и пренареждане, които бяха заличили външните прояви на генетичния произход.

— Как сте, адмирале? Добре дошли в Крац. Много се радвам, че сте тук. Всеки приятел на вицекралицата е и наш приятел, уверявам ви!

Джоул за миг се стресна от познатия бетански акцент, излизащ от непозната уста, но бързо се стегна и съумя да поздрави на свой ред. Реши, че няма да допусне акцентът да му повлияе — дошъл бе тук за информация, въз основа на която да вземе самостоятелно решение… Или вече бе решил, което обезсмисляше въпросите му?

— Вицекралица Воркосиган каза, че ще имате въпроси и че е важно да ви дам пълни и ясни отговори. Искате ли преди това да ви разведа из клиниката?

— Ами… всъщност може. Благодаря. Единственият репродуктивен център, в който съм бил, още не беше започнал работа. — Имаше предвид една церемония по откриване в Хасадар, столицата на окръг Воркосиган, която Арал, по онова време министър-председател, а покрай него и той като негов адютант бяха посетили като израз на подкрепата си за многобройните медицински проекти на графинята.

Тан го заведе да облече някакви хартиени дрехи за еднократна употреба, после го преведе през двойните врати в края на коридора. От другата им страна имаше ярко осветена клинична лаборатория — лабораторни маси, отрупани с оборудване под филтриращи вентилационни качулки, и десетина потънали в работа техници, наведени над сканиращи станции. Помещението приличаше донякъде на неговата тактическа зала, само дето тук никой не изглеждаше в ни най-малка степен отегчен. Заети хора, чиито работливи ръце до една бяха тънкопръсти, облечени в ръкавици и нетрепващи.

Работните станции на първата маса, обслужвани от неколцина особено вглъбени техници, бяха посветени на най-важната дейност, сърцето на клиниката — оплождането. Две камери за съхранение със строг контрол на температурата съдържаха епруветките с клетки в ранен етап на делене. Лабораторните станции на следващата маса бяха заети с „контрола на качеството“, както го нарече доктор Тан, сканиране и поправка на гените. Втора банка със затоплящи камери поддържаше следващия етап на мониторираното развитие, а на последната одобрените ембриони и съответните им плаценти биваха имплантирани в утробните репликатори, където да преживеят следващите девет месеца.

Излязоха през вратата отсреща и доктор Тан помогна на Джоул да се отърве от шумящите хартиени дрехи и го преведе през серия помещения за съхранение на заредените репликатори, подредени на високи рафтове. Всеки репликатор имаше светлинно табло с датчици, което следеше развитието на ембриона. Приятна музика се редуваше с разнообразни звуци от природата, а индивидуални жакове се включваха към репликаторите и подаваха тихи записи на родителските гласове. Беше хем жизнерадостно, хем някак зловещо. Жизнерадостно зловещо или зловещо жизнерадостно, по избор. Джоул си напомни, че всички тези подредени на рафтове контейнери съдържат най-пламенните надежди на истински хора, било индивидуално, било по двойки. Следващото поколение сергиярци. След петнайсетина години всички тези чудати биологически бучици щяха да превземат улиците на Карийнбург, облечени по най-новата мода, да слушат ужасна музика и да се бунтуват срещу възгледите и политиката на родителите си. След двайсет и пет години щяха да се занимават с неща, които той в момента дори не би могъл да си представи, макар че някои навярно биха се озовали обратно тук, в репродуктивния център или в друго подобно учреждение. Или биха дарили собствените си гамети за онова, което вицекралицата беше нарекла „генетичната лотария“.

Можеше ли и неговите деца да са сред тях?

„Ами да, защо не.“

— Възможно ли е ембрионите… бебетата… да се объркат? — Имаше куп истории за разменени бебета. Според Корделия повечето ги разпространявали хора с ирационални възражения срещу репродуктивните центрове.