Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

Доктор Тан отвърна на въпроса му с уморена усмивка:

— Нашите техници са изключително съвестни, но за да успокоим съмненията на, как да се изразя, не толкова добре образованите в биологическите науки, генетичната връзка на всяко бебе с родителите може да бъде потвърдена съвсем лесно, само с проба от вътрешната страна на бузата и три минути в сканиращата машина, процедура, която правим рутинно при предаване на доставката. Или на всеки по-ранен етап всъщност, защото амниоцентезата е рутинно изследване при отглеждане в утробен репликатор. Тази услуга се предлага безплатно, или по-скоро е включена в пакета без допълнително таксуване. — След миг добави: — Този въпрос ни го задават много често тук, бараярците. Вицекралицата веднъж ми каза, че процентът на грешките при нас е доказуемо по-малък от този при естественото раждане, но покойният вицекрал ме посъветва да не изтъквам тази статистика, защото можело да не се приеме добре.

— Разбирам — каза Джоул. Опита се да измисли няколко въпроса от техническо естество, които да отсрамят бараярския му коефициент на интелигентност в очите на доктора. Джоул искрено приветстваше пъстрото общество на галактически имигранти, заселили се на Сергияр, но трябваше да признае, че понякога те можеха да бъдат и изключително дразнещи. Успя да не изтъкне собствената си история като естествено родено бебе с непочистен генетичен материал, макар че какво би доказал с този аргумент, нямаше представа.

Така или иначе, наследствеността му скоро излезе на дневен ред, когато доктор Тан го заведе в друга стая близо до чакалнята и го остави да се оправя сам с едно комтабло, което свали медицинската му история с най-големи подробности. Джоул успя да съкрати този отегчителен процес, като вкара в системата военното си медицинско досие — предната вечер го беше качил в комуникатора си, след като отстрани класифицираните елементи. За щастие, тукашната програма явно бе свикнала да се оправя със секретното естество на бараярските военни досиета — доста ветерани от базата избираха да се уволнят тук, на Сергияр. Дали Корделия не беше качила досието на Арал? Да, явно го беше направила, когато бе дошла тук да качи своето. Така или иначе, когато се върна да го спаси, доктор Тан не повдигна въпроса.

— Нещо друго да попитате? Готов ли сте за следващата стъпка? — бодро попита Тан.

Джоул претърси с език устата си за отговор, безуспешно, но Тан не го изчака да се чуди, а му даде знак да го последва. Отби се на едно място да вземе някакви неща, чието предназначение си остана тайна за Джоул, после го заведе при друга врата, затворена и най-обикновена, с табелка, на която пишеше: „Бащина стая“, и плъзгач с надпис „заето/свободно“. Имаше и намагнетизирана табелка с надпис „свободно“ от едната страна и „не безпокойте“ от другата. Тан я обърна на „не безпокойте“.

— Ето ви бурканчето за пробата — каза докторът и му връчи въпросното бурканче. — Надписано е, както можете да видите. Течността вътре ще запази семенната ви проба жива и в добро състояние, докато дойде време да я обработим. Моля, проверете надписа, за да сме сигурни.

Джоул примижа и разчете името и номера на осигуровката си, надлежно отпечатани на етикетчето.

— Да… тоест, всичко е точно.

— В случай че, хм, ви сполети стеснителност, да речем, в стаята ще намерите разнообразни помощни материали. Мога да ви предложа и назален спрей с еднократна доза афродизиак. Преди ги оставяхме в кошничка, но постоянно изчезваха, затова вече ги раздаваме на ръка, за което моля да ме извините. — И му подаде малка ампула.

Джоул я взе предпазливо. Имаше чувството, че се е озовал в нечий чужд сън. Тан отвори вратата и го побутна през прага.

— Не бързайте. Когато сте готов, елате право при мен — посъветва го насърчително докторът. Вратата се затвори и Джоул остана сам в тихата, слабо осветена малка стая. Чу тихото изстъргване на плъзгача, преместен в положение „заето“.

В стаичката имаше удобен на вид фотьойл, обикновен стол с права облегалка и тясна кушетка, застлана с чаршаф с ластик. На лавица се редяха сексиграчки, повечето от които Джоул бе виждал в не толкова депресиращ контекст, всичките с малки хартиени лентички, в знак че са стерилни. Имаше и холовидео — бърз преглед на съдържанието показа немалък брой заглавия, които Джоул познаваше от казармите и космическите си пътувания, както и няколко, които едва ли бяха пускани някога, предвид вкуса на местната публика. Което го накара да се зачуди какви ли еквивалентни филмчета се предават от ръка на ръка в казармите на Женския корпус и дали сред състава на корпуса има жени, на които би дръзнал да зададе този въпрос. Не и на Воринис във всеки случай. Може би на полковника, ако се случеше да се напият заедно. Не просто да се напият, а да се отрежат. Видеото предлагаше и множество слайдове на красиви млади жени, не толкова много на красиви млади мъже, няколко на красиви млади хермафродити, една серия с впечатляващи възпълни млади жени, както и други, които ставаха все по-чудати… тези слайдове категорично бяха програмирани от галактическия екип. Някои от изображенията бяха отвратителни, а две бяха чисто и просто непонятни, макар Джоул да се имаше за космополит. Ала нито една от стотиците фотографии, поне към момента, не му въздействаше. Той изключи видеото.