Клифърд Саймък - Планетата на Шекспир

— Ще бъде удоволствие и чест за мен.

— Не само защото сме мъж и жена — каза Илейн. — Макар да допускам, че това е част от него. Затова, че сме две човешки същества — единствените човешки същества. Имаме нужда един от друг.

— Да — съгласи се той, — наистина е така.

— Имал си жена. Каза, че другите са загинали…

— Хелън — отвърна той. — Мъртва е от стотици години, но за мен сякаш е било вчера.

— Защото си спал?

— Именно. Времето спира през съня.

— Ако искаш, можеш да мислиш, че съм Хелън. Няма да имам нищо против.

Хортън я изгледа.

— Няма да си мисля така — рече той.

Ето какво излезе от твоята теория , рече ученият на монаха, за ръката на Бога, която докосва челото ни.

Не ме интересува , каза дамата. Не харесвам тази планета. Все още мисля, че е досадна. Можеш да се въодушевяваш от друга форма на живот, от друг разум, който да е много по-различен от нас, но аз не го харесвам също толкова, колкото и планетата.

Трябва да си призная , обади се монахът, че не одобрявам особено идеята да се вземат на борда дори само два-три литра от Езерото. Не разбирам защо Картър се съгласи да го направи.

Ако си спомняш какво се случи между Картър и Езерото , отвърна ученият, ще си дадеш сметка, че Картър не е обещавал. Макар да мисля, че би трябвало да го сторим. Ако открием, че е допусната грешка, лесно може да се поправи. Във всеки един момент, когато го пожелаем, Никодим може да ни отърве от Езерото, като го изхвърли от кораба.

Но защо трябва да се занимаваме с всичко това? запита дамата. Нещото, което Картър нарича часа на бога — за нас то е нищо. То ни докосна и с това се свърши. Доловихме го, както и Никодим. Но не го изживяхме както Картър и Шекспир. Хищника — какво изпитва той, на практика не знаем. Той бе крайно изплашен.

Убеден съм, че не сме го преживели , каза ученият, защото съзнанията ни, които са по-добре обучени и дисциплинирани…

Което е така само защото нямаме нищо друго освен съзнания , рече монахът.

Това е вярно , съгласи се ученият. Както казвах, с по-дисциплинираните си съзнания ние инстинктивно отклонявахме часа на бога. Не му позволихме да стигне до нас. Но ако бяхме отворили съзнанията си за него, вероятно щяхме да извлечем много повече от това, което е успял някой от другите.

Дори и да не е така , заяви монахът, ще разполагаме с Хортън на борда, той добре се справя.

И момичето , добави дамата. Илейн — така ли й беше името? Хубаво ще е отново да имаме двама души на борда.

Няма да е за дълго , заяви ученият. Хортън или и двамата, както и да е, ще трябва твърде скоро да бъдат поставени в студения сън. Не можем да допуснем човешките ни пътници да остаряват. Те представляват жизненоважни ресурси, които трябва да използваме най-пълноценно.

Все пак само за няколко месеца , помоли дамата. За няколко месеца те ще могат да разнищят голяма част от часа на бога.

Не можем да си позволим няколко месеца , отговори ученият. Човешкият живот е твърде кратък и в най-добрия случай.

Освен за нас , вметна монахът.

Не можем да сме сигурни колко дълъг би бил животът ни , възрази ученият. Най-малкото засега все още не можем. Макар да допускам в пълния смисъл на думата, че може би вече не сме хора.

Разбира се, че сме хора , каза дамата. Прекалено човешки сме. Оставаме верни на самоличностите си и на индивидуалните си особености. Караме се помежду си. Допускаме да се проявяват предразсъдъците ни. Все още сме дребнави и осъдителни. А не е било предвидено да сме такива. Предполагало се е трите разума да се слеят, да се превърнат в един разум, който да е по-велик и по-способен, отколкото трите. И аз говоря не само за себе си, за моята дребнавост, която съм готова да си призная, но за теб, господин Учен, за твоя преувеличен научен подход, с който се стремиш да парадираш, за да докажеш превъзходството си над една простодушна, лекомислена жена и над един страхлив като заек монах…

Няма да се унижа да споря с теб, отвърна ученият, но трябва да ти припомня, че е имало моменти…

Да, моменти , прекъсна го монахът. Когато бяхме дълбоко в междузвездното пространство, нямаше забавления, когато се бяхме изтощили от дребнавостта си, когато си бяхме досадили до смърт. Тогава се сближихме просто от умора и това бяха единствените моменти, когато се приближихме до добре настроения общ разум, който тези там на Земята бяха очаквали, че ще постигнем в крайна сметка. Бих искал да видя изражението на лицата на всички ония тежкарски невролози и плиткомозъчни психолози, които изработиха сценария за нас, ако само можеха да узнаят какво се е получило на практика от всичките им изчисления. Естествено те всички сега са мъртви…