Клифърд Саймък - Гробищен свят

О’Гиликъди пак започна да брои условията на пръсти:

— Гробището трябва да съдейства с фондове и всякакви необходими средства за изследователска програма, целяща установяването на надеждна система за пътешествия във времето. Също така Гробището трябва да съдейства с всички необходими фондове и средства за друга изследователска програма, целяща откриването и разработването на метод, чрез който човешките личности да могат да бъдат прехвърляни в цялостен вид в изкуствен мозък на робот, и щом бъде разработен такъв метод, първите обекти на това прехвърляне да бъдат група създания, известни като „сенки“, които сега съществуват на планетата Земя и…

— Значи, ето как вие… — каза Синтия.

— Да, по този начин станах такъв, какъвто ме виждате сега. Но да продължа. Гробището трябва да даде своето съгласие за назначаването на галактична контролна комисия, която не само ще следи за спазването на условията на споразумението, но и ще проверява за вечни времена книжата и действията на Гробището и ще прави препоръки във връзка с ръководството на неговата дейност.

Той млъкна.

— И това ли е? — попитах аз.

— Това е. Надявам се, че сме помислили за всичко.

— Вярвам, че не сте изпуснали нищо — казах му аз. — Сега остава само Гробището да се съгласи.

— Мисля, че вече са се съгласили — рече О’Гиликъди. — Вие сте тук, нали? И аз съм тук, и музеят е тук, и селекторът на времето ви очаква.

— За всичко сте помислили — каза Синтия с известно презрение и гняв. — Само едно нещо сте забравили. Какво стана с композицията на Флечър? Как можахте да я забравите? Ако не беше неговата мечта да създаде композиция, нито едно от тези неща нямаше да се случи. Не знаете как е работил за нея, как е мечтал за нея и…

— Мислех, че можете да ме попитате за това — каза О’Гиликъди. — Ако обичате, да пресечем коридора и да влезем в концертната зала…

— Искате да кажете, че тя е тук!

— Разбира се, че е тук. Мистър Карсън и Мустанг се справиха отлично с нея. Тя е шедьовър. Живяла е през всички тези години. И ще живее вечно.

Поклатих глава объркан.

— Какво има, мистър Карсън? — попита О’Гиликъди. — Би трябвало да сте много доволен.

— Не разбирате ли какво сте направили? — каза Синтия ядосано, със светнали от сълзи очи. — Изпитването й ще развали всичко. Как е възможно да му предлагате да види, да чуе и да почувствува едно произведение, което още не е създал? Не трябваше да му казвате. Сега винаги дълбоко в себе си той ще си мисли, че трябва да създаде шедьовър. Просто бе запланувал да създаде талантливо произведение, а вие сега…

Протегнах ръка, за да я прекъсна.

— Всичко е наред — казах аз. — Разбира се, аз ще знам. Но Мустанг ще бъде там с мен. Той ще ме поддържа на нужната висота.

— Е, в такъв случай — каза О’Гиликъди, като се изправи — остава ви да свършите само едно нещо, преди да се върнете във вашето време. Навън ви чакат някои приятели, за да ви поздравят.

Той заобиколи масата като паяк, движейки се със своите нечовешки крака, прикрепени към нечовешкото му тяло, и ние го последвахме — тръгнахме през вратата нататък по коридора и прекосихме залата.

Те бяха наредени вън пред верандата — и петимата — и ни чакаха: бойните машини, Елмър, Мустанг и Уулф.

Положението бе малко неловко. Стояхме на верандата и ги гледахме, а те също ни гледаха.

— Ще ви чакаме, когато се върнете — каза Елмър. — Ние всички ще ви чакаме.

— Разбирам как е възможно бойните машини да ни чакат там — каза Синтия. — Ние ги помолихме да се срещнат с нас, но вие…

— Уулф дойде и ни доведе — каза Мустанг.

— Как така е успял да го стори? — попитах аз. — Нали искахте да го хванете? Нали вече бяхте хванали двамата му другари и…

— Той го изигра много хитро — рече Мустанг. — Престори се, че се закача с нас. Разлудува се около нас, като стоеше на почетно разстояние. Легна по гръб и започна да рита с крака във въздуха. Ухили ни се със зъбатата си уста. Решихме, че иска да го последваме. Даде ни да разберем, че е много важно.

Уулф ни се ухили със зъбатата си уста.

— Време е за тръгване — каза О’Гиликъди. — Просто искахме да се уверите, че те ще ви чакат.

Обърнахме се и го последвахме обратно в сградата. Казах на Синтия:

— За теб скоро всичко ще свърши. Ще можеш да се върнеш на Олдън и да разкажеш на Торни всичко, което се случи…

— Няма да се върна — каза тя.

— Но не разбирам…

— Ти ще продължиш да правиш композицията си. Нима няма да имаш място да обучаваш един помощник?