Клифърд Саймък - Гробищен свят

— Спрете за минутка — запротестирах аз. — Всичко това е много заплетено. Няма никакъв смисъл…

— Има удивително много смисъл — каза той. — Ето как действува този план. Вие се намирахте в далечното минало и ние ви придвижихме напред до тоя бъдещ момент, за да ви съобщим плана; после ще бъдете изпратени обратно във вашето настояще, за да успеете да приложите плана, което ще направи възможно осъществяването на бъдещето, в което се намирате сега.

Скочих на крака и ударих по бюрото.

— През целия си живот не съм чувал толкова много глупости — изкрещях аз. — Вие обърквате изцяло времето. Как е възможно да бъдем доведени до едно бъдеще, което не би съществувало, ако ние не сме в нашето настояще и не извършим разните глупости, които трябва да извършим, за да настъпи това бъдеще?

О’Гиликъди бе някак самодоволен.

— Признавам — каза той, — че може би това изглежда някак странно. Но като се позамислите, ще схванете логиката в него. Сега ще ви върнем обратно във времето…

— Пропускайки целта с няколко хиляди години — казах аз.

— Съвсем не — рече О’Гиликъди. — Ще я цапнем право по носа. Вече не зависим само от психическите си способности. Сега имаме машина — селектор на времето, който може да ви изпрати навсякъде, където пожелаете, с точност до една малка частица от секундата. Неговото разработване бе част от сключената сделка.

— Говорите за планове и сделки — каза Синтия. — Може да ни помогнете малко, ако ни кажете какви са те.

— И половин възможност да ми се предостави — рече О’Гиликъди, — ще го сторя на драго сърце. Ще ви изпратим обратно във вашето настояще и вие ще се върнете при Гробището, за да се обадите на Максуел Питър Бел…

— И Максуел Питър Бел ще ме изхвърли като парцал — казах аз, — а може би…

— Няма, ако точно пред вратата има две бойни машини, заредени за едър дивеч и готови за стрелба. Това ще промени нещата — каза О’Гиликъди.

— Но откъде сте сигурен, че бойните машини…

— Та нали вие ги помолихте да бъдат на определено място в определено време?

— Да, помолихме ги — съгласих се аз.

— Тогава всичко е наред. Ще посетите Максуел Питър Бел и ще го уведомите, че сте в състояние да докажете как той използува Гробището за таен склад за контрабандни археологически находки и ще му кажете…

— Но контрабандата на археологически находки не се наказва от закона.

— Не, разбира се. Но можете ли да си представите какво ще остане от старателно лустросваната репутация на „Майка Земя“, ако стане известно какво върши? Ще замирише не само на безчестие, но и на кражба на трупове и ще трябват години, за да заличат следите, ако изобщо съумеят да го сторят.

— Може би ще имате успех — казах аз, признавайки това малко насила.

— След като се уверите, че той правилно разбира вашите помисли или намерения — каза О’Гиликъди, — ще му обясните най-внимателно, че просто можете да сметнете за ненужно да разправяте за това, ако той се съгласи на известни условия.

О’Гиликъди започна да изброява условията на пръсти, едно по едно.

— Гробището трябва да се съгласи да дари на Университета на Олдън всички археологически находки, които притежава, като много ревностно издири и предаде всичко, което е укрито, и занапред да се откаже от търговията с тях. Гробището трябва да осигури необходимите космически кораби за транспортирането на археологическите находки до Олдън и незабавно да се залови с установяването на редовна пътническа служба до Земята с тарифа, отговаряща на другите пътни такси из Галактиката, като настанява на разумни цени туристите и поклонниците, които желаят да посетят Земята. Гробището трябва да основе и поддържа музеи за съхраняването на колекцията от археологически находки, събирани още от възникването на човечеството от един предан изследовател, известен под името Ронекс от планетата Абернакс. Гробището трябва…

— Това преброителят ли е? — попита Синтия.

— Преброителят е — каза О’Гиликъди. — А сега, ако може да продължа…

— Има едно нещо, което все още не ми дава мира — каза Синтия. — Какво бихте казали за Уулф? Защо най-напред той ни преследваше, а после…

— Уулф не беше точно метален вълк. Той беше един от роботите на преброителя, които проникнали във вълчата глутница на Гробището. Трябва да проумеете, че преброителят съвсем не беше глупак и контролираше почти всичко, което ставаше по Земята. А сега, ако може да продължа…

— Моля, продължавайте — каза Синтия.