Върнър Виндж - Огън от дълбините

— А, да, да. Моля да простите враждебността на моите атестатори. Основният ни товар беше предназначен за секретните отдели за кодиране и дешифровка към Мрежата. Продавачът е Отделът за охрана на търговията в Сяндра Кей, а стоката трябваше да бъде доставена в Главната колония за сертификати. Съвсем обичайна поръчка. Ние караме една трета от товара, а независими износители отговаряха за останалата част…

На долния етаж се надигна врява. Явно някой пушеше трева, чийто дим се оказа доста силен дори за пречиствателните системи. Равна само веднъж пое дълбоко въздух, но и това беше достатъчно да й се замъгли погледа. Веществото беше извадило от строя няколко от редовните посетители долу. Сега управата съветваше нарушителя. Синя раковина внезапно издаде рязък звук. После отблъсна скродера си от масата и го затъркаля към парапета.

— Мразя да ме сварват неподготвен. Някои хора действат толкова рязко и прибързано…

Когато врявата позаглъхна, той отново се върна.

— Та докъде бях стигнал? — Замълча за миг, докато се консултираше с персоналното си запаметяващо устройство, вградено в скродера. — А, да, да. Ако всичко беше потръгнало добре, щяхме да станем доста богати. За нещастие спряхме на Страум да стоварим една поръчка. — Той се завъртя на задните си четири колела. — Няма начин да сме били засегнати. Страум е на повече от сто светлинни години от своята лаборатория в Трансцендентното. Освен това…

Един от атестаторите го прекъсна с високо ломотене. Преводачът заговори миг по-късно:

— Така си е, няма начин да сме били засегнати. Не забелязахме никакви заплашителни действия срещу нас. Уредите на кораба също не отчетоха опасност. Въпреки това обаче сега навсякъде са плъзнали слухове. Потребителите на Мрежата твърдят, че Страумлинските владения били жертва на Отклонение. Немислимо! Така или иначе, слуховете стигнаха чак до нашите клиенти! Товарът ни вече не бил благонадежден! Сега ни наемат от дъжд на вятър да пренесем по някоя и друга стока…

Насред спокойното изложение, предавано от машината с равен тон, хуманоидът внезапно изскочи от мрака, където седеше до този момент. Пред очите на Равна се мярна челюст с остри като бръснач венци. Той рязко метна стъкленицата си към нея.

Ръката на Фам Нувен се стрелна и прихвана съда преди да се е разбил в масата. Равна още не можеше да осъзнае какво става. Червенокосият бавно се изправи. От сенките излязоха и другите хуманоиди, пристъпвайки от двете страни на своя приятел. Фам Нувен не пророни и дума, само внимателно постави стъкленицата и леко се наклони към своя противник. Ръцете му лежаха спокойно на масата, подобни на гребла. В долнопробната литература често се среща изразът „поглед, пълен със смъртна заплаха“. Равна дори не подозираше, че ще види наяве какво значи това. Но и хуманоидите насреща го усетиха. Те внимателно издърпаха приятеля си от масата. Скандалджията не се възпротиви, но щом се оказа на безопасно разстояние от Фам, изригна порой от писъци, квик и съскане. Смисълът им явно не беше особено благоприличен, защото преводачът остана безмълвен. Накрая грубиянът направи рязък жест с три пръста и тримата тихомълком се изметоха по стълбите надолу.

Фам Нувен седна обратно на мястото си. Сивите му очи бяха ведри и не издаваха безпокойство. Може пък наистина да имаше причини да се държи така дръзко. Равна погледна двамата ездачи.

— Много съжалявам, че товарът ви се е обезценил.

Тя беше общувала най-често с Малките ездачи, чийто рефлекси бяха еволюирали незначително в сравнение с неподвижната форма, от която произхождаха. Дали тези двамата изобщо забелязаха инцидента?

Но Синя раковина отвърна незабавно.

— Не се извинявай. Откакто сме дошли, тия тримата все се оплакват. Въпреки че сме партньори, вече взе да ми писва от тях.

И той посърна като цвете в саксия. След миг другият ездач — Зелено стебло ли му беше името? — се обади:

— Освен това може да се окаже, че пътуването не е било пълен провал. Убедена съм, че корабите с останалия товар са преминали някъде встрани от Страумлинските владения.

Това отговаряше на обичайната практика — всяка част от товара беше превозвана от различна компания и по различен маршрут. Ако останалите две трети се окажеха годни, екипажът на „Единак II“ нямаше да си тръгне с празни ръце.

— Освен това може би има начин цялата стока да получи сертификат. Вярно, че сме били във владение, принадлежащо към Страум, но…