Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Ами тукашните ти приятели, за които ми разказа — Ейгравън, Сарале?

Равна само поклати глава. За кратко варваринът изглеждаше съвсем объркан и беззащитен. От раждането си досега той бе срещнал само три раси с произход, различен от човешкия. Затова сега се чувстваше изгубен сред гъмжилото от причудливи създания. Тя обаче не си позволи да покаже, че му съчувства. Нейното съжаление можеше да нарани събеседника й много повече, отколкото някое избухване или нравоучителна беседа.

Временното смущение на Фам отмина бързо и той отново се усмихваше.

— Ами това е по-добро от обикновено приключение!

Двамата се отдалечиха от бара и подминаха кабините със специална атмосфера.

— Всевишни, това страшно ще се хареса на нашите от Кюенг Хо!

Наоколо нямаше нито едно човешко същество и въпреки това според Равна „В компанията на странниците“ беше най-уютното местенце за срещи. Повечето от клиентите на Организацията обикновено контактуваха помежду си единствено чрез Мрежата. Тя почувства как самотата и тъгата по дома отново се надигат в нея.

Внезапно на втория етаж един флаг с отличителни знаци привлече погледа й — беше виждала нещо подобно и на Сяндра Кей. Тя повлече Фам Нувен и пое по дървените стълби нагоре.

На фона на общата шумотевица се открояваше пронизително възбудено цвъртене. Не беше трисквелайн, но въпреки това тя схвана смисъла на казаното! В името на всички Сили, говореха самнорск !

— Обзалагам се, че тези са хомо сапиенс! Насам, лейди!

Тя проследи гласа до масата с флага.

— Може ли да седнем до вас? — попита, наслаждавайки се на вкуса от родния език.

— Моля, заповядайте!

Пискливото същество, което говореше, приличаше на окичено дръвце, посадено в количка с шест колела. Превозното средство с размери 150/120 сантиметра беше богато нашарено с цветни ивици и украсено с пискюли. Отгоре му имаше преметнат шарф със същите отличителни знаци като на флага. Съществото беше от Големите ездачи. Те държаха търговията в почти цялото Средно ниво, включително и на Сяндра Кей. Високият писклив глас на Големия ездач извираше сякаш от цялото му тяло, но въпреки това, когато говореше на самнорск, звучеше мило и родно. Равна отдавна не бе чувала тази реч. Макар да познаваше добре умствените особености на ездачите, тя почувства тръпка, сякаш се бе натъкнала на стар съученик в непознат и далечен град.

— Казвам се… — звукът напомняше неразбираемо шумолене на листа, — но ще ви е по-лесно да ме наричате Синя раковина. Колко е приятно да видиш познато лице, ха-ха-ха.

Синя раковина произнасяше смеха по същия начин, както изговаряше и останалите думи. Фам Нувен седна плътно до Равна, но понеже не разбираше и дума самнорск, не можа да схване колко знаменателна бе за останалите тази щастлива среща. Ездачът премина на трисквелайн и представи четиримата си сътрапезници — още един ездач и трима хуманоиди, които очевидно предпочитаха да стоят в прикритието на сенките. Нито един от хуманоидите не говореше самнорск.

Ездачите бяха едновременно собственици и екипаж на малък междузвезден кораб — „Единак II“. Хуманоидите пък бяха атестатори, които трябваше да потвърдят годността на част от последния им товар.

— С колегата сме в тоя бизнес почти двеста години. И двамата изпитваме най-топли чувства към вашата раса, милейди. Първият ни курс беше между Сяндра Кей и Форст Ътгреп. Вашите хора са добри клиенти и ние почти не сме имали проблеми с тях.

Той отблъсна количката си назад, а после отново я върна до масата — нещо като еквивалент на лек поклон.

Не всички обаче бяха толкова мили и любезни. Изведнъж един от хуманоидите се намеси в разговора. Звуците бяха почти като човешки глас, макар да нямаха никакъв смисъл. Мина известно време, преди личният преводач да предаде казаното на разбираем език.

— Синя раковина каза, че сте хомо сапиенс. Тогава нека ви е ясно, че в наше лице имате врагове. Ние фалирахме, а сега сме заседнали тук по вина на създаденото от вашата раса пагубно творение — Страумлинското отклонение.

Думите не бяха оцветени от никаква емоция, но Равна забеляза напрегнатата поза на съществото. Пръстите му нервно стискаха стъкленицата с питието. Беше напълно безсмислено да му се обяснява, че нейната родина Сяндра Кей се намира на хиляди светлинни години от Страум.

— От тяхното владение ли идвате? — обърна се към ездача тя.

Синя раковина не отговори веднага. Това беше характерно за тяхната раса. В момента вероятно се опитваше да си спомни коя е тя и за какво са приказвали преди малко.