Върнър Виндж - Огън от дълбините

Той спря на една ръка разстояние и й хвърли крива усмивка.

— Ти май си човешко същество. Да не си Равна Бергсъндот?

Тя се усмихна и кимна в отговор.

— Г-н Фам Нувен?

— Точно така. Вижда се, че и двамата сме много досетливи.

Той се промъкна край нея и потъна в сянката на кабинета. Костелив орех.

Тя го последва като се двоумеше откъде да подхване. Човек само си въобразява, че не би имал проблеми с други от неговата раса. Но разговорът потръгна удивително гладко. Бяха изтекли повече от трийсет дни от възкресението на Фам Нувен. Времето мина предимно в зубрене на езика. Той се оказа удивително схватлив — вече употребяваше трисквелайнския търговски сленг като местните хора. Безспорно умът му беше като бръснач.

Равна беше заминала от Сяндра Кей преди две години, оставаше й още една година стаж. Досега се справяше доста добре. Вече имаше близки приятели — Ейгравън, Сарале. Но разговорът с новодошлия отново й припомни нейната самота. В някои отношения той беше по-чужд на Рилай от което и да е друго същество. Понякога й се приискваше да го сграбчи и да изтрие с целувка самодоволната му усмивка.

Грондър Вринимикалир й беше казал истината за Фам Нувен. Възкръсналият беше във възторг от плановете на Организацията за неговото бъдеще. Това означаваше, че теоретически тя може да продължи заниманията си с чиста съвест. Но на практика…

— Г-н Нувен, моето задължение е да ви подготвя за живота в новия свят. Зная, че сте бил подложен на доста интензивно обучение през последните дни, но все пак има известни граници при възприемане на цялата информация.

Червенокосият се ухили.

— Викай ми Фам. Права си, че се чувствам като претъпкана чанта. В сънищата ми гъмжи от хиляди тънки гласчета. Научих много неща, без да мога да ги изпробвам на практика. Още по-лошо — бях като мишена за всички тези преподаватели. Ако Вриними целят да ме прецакат, избрали са отличен похват — да ми вземат акъла. Ето защо се уча да ползвам местната библиотека без чужда помощ. Затова и настоявах да открият някой като теб. — Той забеляза изненадата върху лицето й. — Я! Ама ти не знаеше ли? Нали разбираш, общуването с реално същество ми дава шанс да разбера неща, които не са планирани предварително. Освен това винаги съм бил добър познавач на човешката природа. Виждам през теб сякаш си прозрачна.

Усмивката му ясно показваше, че си дава сметка колко е нахален. Равна вдигна очи към зелените корони на дърветата край брега. Като че ли този ахмак си заслужава онова, в което се беше забъркал.

— Значи имаш голям опит при общуването си с хора?

— Като се имат предвид ограниченията в Изостаналата зона, все пак имам опит, Равна. Наистина доста съм видял. Знам, че не ми личи, но съм на шестдесет и седем години субективно време. Много съм благодарен на вашата Организация за изкусното размразяване.

Той повдигна несъществуващата си шапка и я размаха с поклон пред краката й.

— Последното ми пътуване беше преди повече от хиляда години обективно време. Бях военен програмист на Кюенг Хо… — очите му внезапно се разшириха и той пророни нещо неразбираемо. За миг изглеждаше беззащитен и уязвим.

Равна протегна ръка към него.

— Някакъв спомен ли?

Фам Нувен кимна.

— Проклятие! Ето за това нещо не съм благодарен на хората.

Фам Нувен бил замразен след като починал от насилствена смърт, без това изобщо да е било планирано. Можеше без преувеличение да се нарече чудо, че Организацията „Вриними“ успя изобщо да го съживи. Особено пък с технологиите на Средното ниво. Но паметта беше най-големият проблем. Химичните процеси в нейната основа бяха понесли зле хаотичното замразяване. На Равна й стана жал за него.

— Нищо не е напълно унищожено. Просто трябва да откриеш друга гледна точка към някои неща.

— … Да. Инструктираха ме за това. Да тръгна от някой друг спомен. „Подходи по околен път към събитие, което не можеш да си спомниш изведнъж.“ Е… не е лесно да си бил мъртъв.

Той успя да си възвърне част от своята напереност, но я смекчи, така че тя се превърна в чар. Поговориха доста, докато червенокосият отработеше нещата, които „не може да си спомни направо“.

Постепенно Равна започна да изпитва нещо, което дори през ум не й минаваше, че може да бъде свързано с представител на Изостаналата зона — благоговение. За един живот Фам Нувен беше успял да постигне всичко възможно за жител на Изостаналата зона. От край време тя питаеше единствено жал към онези цивилизации. Те бяха обречени никога да не познаят що е слава и величие; и най-вероятно никога нямаше да достигнат истината. И въпреки това, благодарение на своя късмет, уменията си и непоклатимата си воля, този човек беше преодолявал препятствие след препятствие. Дали Грондър е знаел истината, когато натруфи червенокосия с меч и пистолет? Защото Фам Нувен си беше истински варварин. Беше роден в провалил се колониален свят — наричаше го Канбера. Описанието на това място не се различаваше много от средновековна Нийора, макар да не е било управлявано от матриархат.