Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Така, така — челюстите му се размърдаха по подобие на човешкото кимване. Главата му се наклони така, че към нея бяха обърнати само очите по периферията. Ама той май се колебаеше! Равна отвърна мълчаливо на погледа му. Калирът Грондър очевидно беше най-странният от администраторите на Организацията. Той беше единственият, чиято резиденция се намираше на повърхността. Официално отговаряше за архивите. В действителност обаче ръководеше търговията на Вриними (разбирай разузнаването). Носеха се слухове, че е бил дори на Върха на Отвъдното. Ейгравън даже твърдеше, че шефът му има изкуствена имунна система.

— Виждаш ли, нещастието на Страум внезапно те превърна в един от най-ценните служители на Организацията.

— Не… Не разбирам.

— Равна, слуховете в Дискусионната група „Бедствия и катастрофи“ имат основание. Страумляните са имали лаборатория в Първо ниво на Трансцендентното. Позволили са си да си играят с формулите от някакъв древен архив и са успели да създадат Сила. По всичко личи, че тя е Отклонение от втора степен.

Мрежата отчиташе Отклонение от втора степен веднъж на един век. Подобна Сила можеше да има нормална „продължителност“ до десет години. Но явленията от тази категория бяха изключително унищожителни и за този период можеха да нанесат непоправими поражения. Бедният Страум!

— Както и сама се досещаш, в момента пред нас се отварят възможности за огромни печалби, но и за големи загуби. Ако бедствието се разшири, ние ще загубим много от потребителите на Мрежата. От друга страна пък всеки, свързан по някакъв начин със Страумлинските владения, дава мило и драго да разбере какво се е случило там. А това би повишило трафика на информация с няколко процента.

Грондър каза всичко това много по-хладнокръвно, отколкото на нея би й се харесало. Но в края на краищата поне достатъчно ясно очерта истинската причина за разговора им. На практика шансовете за печалба бяха пряко свързани със смекчаването на щетите от Отклонението. Ако не се беше вдълбочила чак толкова в работата си с архивите, тя и сама можеше да се досети. И въпреки това все пак_ беше мислила_ по въпроса.

— Има дори още по-привлекателни перспективи от тези. От историческа гледна точка подобни отклонения винаги са представлявали интерес за останалите Сили. Те ще искат достъп до Мрежата, а и… информация за създаващата се раса.

Гласът й заглъхна, когато тя най-сетне осъзна повода за срещата им. Челюстите на Грондър щракнаха в знак на съгласие.

— Точно така. Ние от Рилай сме в изгодна позиция и можем да осигуряваме новини за тези от Трансцендентното. Освен това разполагаме със собствено човешко същество. През последните три дни получихме десетки запитвания от цивилизации, които са на Върха. Някои от тях дори твърдят, че представляват Сила. Този интерес може да означава само увеличение в приходите на Организацията през следващите няколко десетилетия.

Но всичко това би могло да се прочете и в разискванията на Дискусионната група „Бедствия и катастрофи“. Има обаче още нещо, което засега ще те помоля да запазиш в пълна тайна. Преди пет дни в наша територия навлезе емисарски кораб от Трансцендентното. Оттам твърдят, че представляват една от Силите.

Стената зад него внезапно се превърна в екран, на който можеше да се види посетителя. Единственото създание на кораба представляваше неестествена купчина от бодли и крайници. Уредите за измерване показваха, че това чудо е само на пет метра от тях.

Равна почувства как косата на тила й настръхва. Те се намираха в Средното ниво, а това означаваше, че са относително защитени срещу прищевките на Силите. И все пак… знае ли човек. Това нещо изглеждаше доста обезпокояващо.

— Какво иска?

— Информация за Страумлинското отклонение. И още по-точно, то е особено заинтригувано от твоята раса. Предлага много висока цена, ако успее да отведе със себе си живо човешко същество.

Отговорът на Равна беше рязък, почти груб.

— Това не представлява интерес за мен.

Грондър разпери бледите си ръце. Светлината проблясваше върху хитиновата повърхност на пръстите му.

— Предоставя ти се невиждан шанс — „чиракуване при боговете“. Този обещава в замяна да ни прати оракул тук.

— Не! — Равна се надигна от мястото си. Тя беше просто едно човешко същество, изгубено на повече от двайсет хиляди светлинни години от дома. Този факт беше достатъчен да й се свива сърцето, колчем се сетеше за него през първите дни от стажа си тук. После лека-полека завърза приятелства, научи повече за етиката в Организацията, започна да се доверява на съществата около нея почти като на хората от Сяндра Кей. Но… в Мрежата съществуваше само един-единствен оракул, който беше почти на десет години, а и на него можеше да се вярва само с едно наум. Тази Сила изкушаваше Организацията „Вриними“ като й предлагаше наистина безценно съкровище.