Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Сега какво ще стане с нас, Джефри?

Но Джефри мълчеше, припомняйки си отново как го бяха спасили войниците на Стийл. Или пък го бяха заловили? Сега вече започваше да разбира. Последвалите грижи и внимание бяха изтикали тези спомени някъде назад в съзнанието му. Татко. Мама. Джоана. Но Джоана е още жива и сега е отвъд тези стени…

— Джефри?…

— И аз не знам какво ще стане с нас. Дали да се скрием?

За миг двамата се гледаха мълчаливо. Най-накрая единицата проговори.

— Можете да направите нещо по-добро от това. Вече са ви известни тайните коридори, изсечени в стените. Ако знаете къде са разположени изходите — а аз знам — можете да стигнете почти навсякъде. Дори да излезете извън крепостната стена.

Джоана.

Плачът на Амди утихна. Трима от него гледаха Тайратект — в упор, отзад в гърба и отстрани. Останалите все още се притискаха до Джефри.

— Ние все още не ти вярваме, Тайратект — каза Джефри.

— Добре, добре. Аз съм глутница, съставена от твърде различаващи се помежду си части. Вероятно имате право да не ми се доверявате.

— Покажи ни всички входове и изходи. Тогава сами ще решим.

— Няма да имаме достатъчно време.

— Въпреки това започни. А докато оглеждаме, продължавай да ни препредаваш разговора ви със Стийл.

Единицата наведе глава и бълбукащата реч на Остриетата отново огласи залата. Пелерината с усилие се изправи на крака и поведе децата по тунела към мястото, където големите факли бяха почти догорели. Тук най-силният звук идваше от падането на водните капки от тавана. Тунелът беше построен само преди година, но въпреки това изглеждаше като някое древно съоръжение. Само нащърбените ръбове на камъните показваха истинската му възраст.

Кутретата отново се разплакаха. Джефри потупа онова, което висеше на рамото му.

— Моля те, Амди, превеждай ми.

След малко гласът на Амди започна колебливо да нарежда.

— Г-н С-с-стийл пак пита къде сме. Тайратект му казва, че сме били затрупани от срутване в едно от вътрешните крила на замъка.

Наистина, само преди няколко минути дочуха чудовищен взрив, но той сякаш долетя от много далече.

— Г-н Стийл току-що изпрати останалите части на Тайратект и г-н Шрек да ни изровят. Г-н Стийл звучи… толкова различно.

— Може изобщо да не е той — изшептя Джефри в отговор.

Последва дълго мълчание.

— Не, той е. Но изглежда ужасно ядосан и използва много странни думи.

— Думи, които използват само възрастните ли?

— Не, тези са много по-страшни. Нещо за убиване и посичане… Става дума за нас двамата и Равна. Той… Той не ни обича, Джефри.

Единицата спря. Бяха стигнали до последната факла. Оттук нататък се виждаха само неясни очертания и силуети. Тайратект посочи нещо върху стената. Амди избърза напред и заблъска по камъните.

— Добре, тук има отвор, а капакът е отместен — каза Амди. — При това е достатъчно широк и за теб, Джефри.

Джефри се протегна и хвана една от частите на Амди за рамото. Тя го поведе в мрака към грубо изрязаната в камъка дупка. Ако присвиеше рамене, момчето можеше да се провре в тунела. Една от частите на Амди се мушна преди Джефри. Останалите щяха да пълзят след него.

— Надявам се нататък да не се стесни.

— Едва ли — обади се Тайратект. — Тези коридори са пригодени за лековъоръжени глутници. Запомнете — движете се само по разклоненията, които водят нагоре. Вървете до самия край и сигурно ще излезете навън. Апаратът на Фам е на, ъ-ъ-ъ, около петстотин метра от крепостната стена.

— А какво ще стане, ако г-н Стийл започне да ни преследва из коридорите?

Последва кратко мълчание.

— Няма да го направи, ако не знае точно откъде сте влезли. Но… — гласът му внезапно стана хрисим — … Отгоре на стената има отвори. Направени са в случай, че в тунелите проникнат вражески войски — така има начин да ги избием, още докато са там. Отгоре може да се сипе вряло масло например.

Тази перспектива изобщо не стресна Джефри. Когато проговори обаче, гласът му звучеше като на възрастен.

— Значи трябва да побързаме.

И той запълзя по тунела, а частите на Амди се запромъкваха плътно след него.

Преговори! Глупости на търкалета! За Фам беше съвсем ясно, че предложението на Стийл за „среща, безопасна и за двете страни“ е просто уловка към тяхното унищожение. Сега дори Равна не си правеше илюзии относно истинската цел на глутницата. Предложението обаче означаваше, че той вече изцяло разчита на импровизацията — оттук нататък не важаха никакви стари схеми и планове. Но те все още нямаха никакъв шанс за избор. Фам с радост би пожертвал живота си само срещу няколкочасова среща с Противодействието. В плановете на Стийл обаче явно беше предвидено те да са мъртви още преди да зърнат вътрешността на кораба беглец.