Орсън Кард - Следотърсачът

Седем години само заменимите щяха да му правят компания. Някога създадени, за да вършат работа, която би убила незаменимо човешко същество, сега заменимите бяха дотолкова подобрени, че можеха да надживеят и да работят повече от всеки човек. Освен това изработката им струваше много по-скъпо от обучението на човек, за да извършва дори малка част от тяхната работа. Но все пак не бяха човешки същества. Не можеше да им се позволи да вземат решения на живот и смърт, докато всички човеци спяха. Ала бяха толкова добра симулация на човешкия вид, че Рам никога нямаше да се чувства самотен.

Откакто Риг се помнеше, домът на Бащата бе единственият му дом. Не би могъл да разчита на хана в село Водопаден брод. Ханджийката Нокс дори не им пазеше постоянна стая. Ако пътници заемеха всички стаи, Бащата и Риг спяха вън, в конюшнята. О, по едно време Риг се чудеше дали Нокс не е негова майка, а Бащата просто е пропуснал да се ожени за нея. В края на краищата той и Нокс бяха прекарали часове насаме — Бащата възлагаше на Риг задачи, за да не им се меси. Какво ли правеха освен онова, за което селските деца си шепнеха, по-големите момчета се смееха, а по-големите момичета говореха приглушено?

Но когато Риг попита направо Баща си, той се усмихна, а после го вкара в къщата и го накара да попита Нокс в очите. И Риг изпелтечи:

— Ти ли си моята майка?

Отпървом изглеждаше, сякаш тя ще прихне да се смее, но начаса се овладя и разроши косата му.

— Ако изобщо имах дете, бих се радвала то да прилича на теб. Обаче аз съм ялова, както мъжът ми, за своя жалост, разбра, преди да умре, горкият, през зимата на Нулевата година, когато всички си мислеха, че идва краят на света.

Ала Нокс не беше чужда на Бащата, иначе нямаше да се връщат в хана почти всяка година и Бащата нямаше да остава часове наред насаме с нея. Нокс знаеше кои са майката и сестрата на Риг. Бащата беше казал на нея, но не и на самия Риг. Колко още тайни знаеше тя?

Бащата и Риг бяха заложили капани в планините, далеч нагоре по реката над водопада Сташи. Риг слезе по пътеката, която се спускаше по левия бряг на реката, заобикаляше езерото и тръгваше по водораздела към водопада. Водоразделът беше като бент, който заприщваше езерото, разрязан само от отверстието на водопада. Полегатият склон от едната му страна се спускаше към ледените води на езерото. От другата под скалата зейваше пропастта Високата скала, дълбока триста разтега 2 2 Мярка за дължина от типа на т.нар. натурални мерки, равна на разстоянието между разперени встрани ръце, т.е. около 1,7 метра. — Б.ред. , на чието дъно бе голямата Гора на Долните води. Плътната скала се простираше трийсет левги източно и четирийсет левги 3 3 1 левга е равна на около 4,5 км. — Б.ред. западно от реката; единственият практичен начин да свалиш товар или човек надолу по Високата скала беше по десния бряг на водопада. Което означаваше, че Риг, както всеки друг, достатъчно луд, че да си изкарва прехраната с мъкнене на неща надолу от планините, трябваше да прекоси реката, като скача по разпръснатите камъни точно над водопада. Някога тук бе имало мост. Всъщност имаше развалини от няколко моста и Бащата ги бе използвал за проверка на съобразителността на Риг. „Виж как най-старият мост е далеч по-напред от водата и много по-високо върху скалната стена. После скелето на по-новия мост е по-ниско и по-близо, а най-скорошният мост е само три разтега под водопада. Защо според теб те са построени точно там?“ Отговорът на въпроса отне на Риг четири дни, докато те скитаха из планинските земи над езерото и поставяха капани. По това време Риг беше деветгодишен и Баща му още не му бе предал никакви сериозни знания за земята; всъщност това беше началото. Затова Риг още се гордееше, че сам е стигнал до верния отговор.

— Езерото е било по-високо — досети се той най-накрая — и водопадът също е бил по-висок и по-близо до лицето на Високата скала.

— Защо би си представил подобно нещо? — попита Бащата. — Водопадът се намира на много разтези по-назад от лицето на скалата. Кое те кара да мислиш, че един водопад може да се мести от място на място?

— Водата разяжда камъка и го кърти от скалата — отвърна Рик.

— Вода, която разяжда камък — рече Бащата. Но Рик вече знаеше, че е предположил правилно — Бащата го бе потвърдил със своя уж озадачен тон.

— А когато разяде ръба на скалата, цялото езеро над новия ръб се излива — продължи Риг.

— Така всеки път би се изливала много вода — рече Бащата.