Дейвид Брин - Килн хора

Нел послушно записва бележката ми, но няма да направи нищо преди да се е събудил истАлбърт. Невроните одобряват всички големи поръчки. Глината може само да прави предложения.

Какво пък, утре ще бъда Албърт. Ако бъда прехвърлен. Ако успея да се прибера вкъщи. Което няма да е особено проблематично, доколкото мога да предположа. Срещите с маестрата са изтощителни, но рядко фатални.

Намалявам пред светофара. Спирам. Използвам момента да хвърля поглед на запад към „Одеон“. Пресните спомени от снощния отчаян сблъсък и бягството все още разтърсваха Постоянната ми вълна, въпреки че онзи, който го изтърпя, бе просто един зелен.

Чудя се кой ли бе келнерът. Онзи, който ми помогна, да се измъкна.

Зелен сигнал. Тръгвай! Маестрата мрази закъсненията.

„Студио Нео“ е точно пред мен. Очарователно място. Заема сграда, която някога е била огромен търговски център без нито един прозорец. Днес пазаруваш или от дома си (нареждаш на Дома да се заеме с покупките), или излизаш навън за удоволствие и се мотаеш по шикозните улици, предназначени само за истински хора, където целогодишно от тесните проходи слабо подухват приятни ветрове. И в двата случая е трудно да си представиш защо родителите ни са го правили в изкуствени пещери, лишени от слънце. Осветените от флуоресцентни лампи катакомби не са най-подходящата обстановка за едно човешко същество.

Затова днес търговските центрове са оставени на класата на слугите. На нас, глинените хора.

Бусове и мотопеди се изсипват на огромния паркинг и стоварват току-що изпечените дубъли на клиенти от целия град. И не обикновени дубъли. Повечето са в специализирани цветове. Снежнобяло за чувственост. Абаносовочерно за чист интелект. Особен оттенък на аленочервено, който очевидно е за болка… и друг, който изживява всичко със страшна интензивност. Малко от тези създания се връщат на мястото си на възникване, когато elan -клетките се изтощят. Оригиналите им не ги очакват, за да свалят спомените им.

Повечето от клиентите на „Нео“ обаче си връщат мотопедите. За да си приберат депозита.

Паркирам туркмена на кодирано място, предназначено за такива като мен — дубъли-посредници, пътуващи по делови въпроси и предаващи важна информация между, истински хора. Сивите имат приоритет и затова другите с по-екзотични разцветки отстъпват настрани, когато влизам в главната галерия. Повечето го правят абсолютно автоматично и ми държат вратите, сякаш съм човек. Но някои бели ми правят път неохотно и ми хвърлят нагли погледи.

Какво друго да очакваш от белите? Удоволствието е основна част от егото. Такива като тях трябва да се чувстват важни, за да могат да функционират.

„Студио Нео“ заема четири нива на стария търговски център и е изпълнило огромния атриум с хиляди холограми — пазар на творческото усилие, осветен от крещящите емблеми на повече от сто префърцунени компании, всяка от които се стреми да заеме най-високия пиедестал на този гигантски мравуняк — мястото на върха на пирамидата, към което се изкачвам в момента.

Най-жадните и амбициозни производители разполагат дубълпродуктите си направо до ескалаторите и предлагат безплатни образци.

— Пробвай ме и занеси вкъщи нещо специално… — монотонно припява бледа фигура в прозрачна рокля. Части от тялото й са подчертани по начини, които истинската плът не би могла да поддържа. — И ни направи свой доставчик. Оригиналът ти ще може лично да си направи удоволствие с мен!

Тя утре ще бъде кал в контейнера. Но не й го казвам. Маниерите, наследени от по-простите дни на моята младост, ме карат да кажа едно „Не, благодаря“.

— Имал си кофти ден, а? — съблазнява ме друго копие. Този път с преувеличени мъжки черти, издут на места, където истинският мъж никога не е — освен по страниците на комиксите. — Може би оригиналът ти все пак ще свали спомените ти, ако го подкупиш с нещо, което си заслужава помненето. Пробвай ме и се увери сам колко е хубаво!

Или шантаво. Разбира се, няма начин да се каже каква плът е впечатана това създание — на проститутка или на жиголо. Въпреки че най-отвратителни са ми травеститите.

Този път успявам да се измъкна без коментар и поемам нагоре по ескалатора към по-изисканите райони.

Някои от фирмите на втория етаж предлагат специализирани заготовки. Слагаш съзнанието си: в някое зъбато влечуго или в тялото на делфин за гмуркане на големи дълбочини. Или пък се напъхваш в тяло с изработени по поръчка части. Някои са с ръце, подобни на швейцарски ножчета. Понякога купувам аксесоари от един дискретен технически бутик, когато трябва да избера подобрения за дубълите с особено опасни поръчения. Пал също пазарува оттам и експериментира с още по-екстравагантни модели. Предпочита всичките му спомени да са от такъв произход, а не от истинското му разнебитено тяло.