Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Ти май си американецът късметлия, а?

— Американец съм — отвърна Мич. Гласът му беше прегракнал. — И сигурно съм късметлия, щом не съм умрял.

Мъжете се спогледаха и Мич се сети, че откакто е тук, е бил тема на разговорите им.

— Посъветвахме се и решихме, че като колеги планинари, е редно да те уведомим.

Преди Мич да успее да възрази, че не е никакъв планинар, мъжът със загорялото лице му съобщи, че другарите му са загинали.

— Италианецът, до когото те открили, бил със строшен врат. Жената била доста по-надолу от вас, заровена под снега. Съобщиха го по телевизията и във вестниците. — Мъжът втренчи поглед в него. — Тя откъде е взела трупчето на детето?

Мич се закашля. Зърна поставената на шкафчето до леглото му гарафа и си наля вода. Планинарите не сваляха погледи от него.

Мич вдигна глава и на свой ред ги изгледа. Вече беше успял да скрие изненадата си. Безсмислено беше да се сърди на Тилде, след като беше мъртва.

Следобед пристигна инспектор от Инсбрук, придружен от местен полицай. Приседна до леглото, за да му зададе няколко въпроса. Полицаят, който говореше английски по-добре, им превеждаше. Въпросите ще бъдат рутинни, успокои го инспекторът, както при всеки подобен инцидент. Мич каза, че не познава жената, но инспекторът го осведоми, че тримата били видени заедно в Залцбург.

— Вие, Франко Маричели и Матилда Бергер.

— Това е приятелката на Франко — отвърна Мич и усети, че му призлява. Инспекторът присви устни, сякаш не би одобрил подобна връзка.

— Тя е носела мумифициран труп на бебе. Мумията, изглежда, е много стара. Имате ли представа откъде се е сдобила с нея?

Мич се надяваше, че все още не са открили епруветките с тъканните образци в раницата. А може би се бе изгубила на глетчера?

— Трудно е да се разкаже с няколко думи.

Инспекторът повдигна рамене.

— Не съм специалист по замръзнали тела. Мичъл, ще ви дам един бащински съвет. Мисля, че съм достатъчно възрастен, за да го направя.

Мич призна, че е достатъчно възрастен.

— Разговаряхме с бившите ви работодатели в Хайеровия музей в Сиатъл.

Мич само го гледаше.

— Те ни казаха, че сте били съучастник при кражба на антични предмети от федералното правителство, скелетови останки на някакъв древен индиански човек, когото наричали Паско. Приблизителна възраст десет хиляди години, открит край бреговете на Колумбийската река. Отказали сте да предадете споменатите останки на Армейския инженерен корпус, за което са ви арестували, а музеят ви е освободил от работа.

— Местните индианци твърдяха, че костите са на техен роднина — оправда се Мич и се изчерви. — Искаха да ги погребем с почести.

Инспекторът надзърна в бележките си.

— Бил ви е забранен достъпът до вашата колекция в музея, а костите на споменатия Паско били конфискувани от дома ви. Всичко това придружено с голям вестникарски шум.

— Беше незаконно! Армейският корпус нямаше право да ми отнема скелета. Той нямаше никаква научна стойност…

— Също като мумифицираното детско телце, може би?

Мич затвори очи и завъртя глава. Все още виждаше размътено. „Не че съм глупав, просто не ми върви в живота.“

— Да не ви се повръща? — попита инспекторът.

Мич поклати глава.

— Освен това сте били заедно с жената в планинска хижа на десетина километра от мястото, където са ви открили. Много красива жена, която прави впечатление и се запомня.

Останалите планинари закимаха, сякаш са били там.

— По-добре да ни признаете всичко. Ако ми помогнете, ще се свържа с италианската полиция и нещата ще минат много по-безболезнено за вас.

— Те бяха приятели. Преди това… по-рано ние бяхме… любовници.

— Ясно. И защо се е върнала при вас?

— Казаха ми, че са намерили нещо. Тя смяташе, че ще им помогна да разберат какво е.

— И?

Мичъл разбра, че няма връщане назад. Изпи още една чаша вода, после разказа на инспектора повечето от това, което се бе случило. Премълча за епруветките, тъй като не го бяха попитали за тях. Полицаят водеше записки и записваше показанията на малък диктофон.

Когато свърши, инспекторът каза:

— Доста хора ще искат да узнаят къде точно се намира тази пещера.

— Тилде… Матилда носеше фотокамера — отвърна уморено Мич. — И засне всичко.

— Не намерихме никаква камера. Може би ще е по-лесно, ако ни кажете къде е пещерата. Такова вълнуващо откритие…

— Бебето е на неандерталската двойка.

Инспекторът го погледна недоверчиво.

— Никой не е споменавал неандерталци. Това шега ли е, или плод на въображението ви?