Филип Дик - Бог на гнева

И други З-III продължаваха да кръжат месеци наред като хищни птици — сякаш цяла вечност.

Така или иначе, не беше в продължение на цяла вечност. Антиракетите и З-III успяха да задържат смъртоносните оси за ограничено време, докато най-после не настъпи Денят на Гнева — за всички. Причинен от огромното ненасочвано устройство, което Карлтън Луфтойфел взриви от сателит с апогей пет хиляди мили. Бяха си представяли, че по някакъв мистериозен начин САЩ ще оцелеят и ще просперират, може би благодарение на една чудата карнавална шапчица, раздадена на многомилионното патриотично население на Щатите. Тя се свързваше с цефалическите вени и бързо възстановяваше червените кръвни телца. Напомнящата прахосмукачка стандартна шапчица обаче също се оказа с ограничено действие и бе престанала да върши работа на много хора, дълго преди die Krankheit — заболяването — да беше заглъхнало. Великата, огромна корпорация, която беше продала чудатите шапчици на Пентагона и Белия дом, беше изчезнала, поразена не от разрушаващия костния мозък радиоактивен прах, а от преки ракетни удари, които се оказаха по-бързи от отбранителните антиракети. Не поглеждайте назад, беше казал веднъж Сечъл Пейдж — нещо може да приближава към вас. Насочваните от Народна република Китай ракети не бяха поглеждали назад и изстреляните срещу тях прихващачи не ги бяха достигнали навреме. Китайците можеха да загинат удовлетворени, че в своите жалки подземни фабрички бяха успели да разработят оръжие, пред което дори доктор Порше, ако все още беше жив, щеше да преклони глава с възхищение.

Но кое, докторе, помисли си отец Хенди, докато разгъваше и проучваше остарелите карти за бензиностанции, беше несъмнено най-подлото оръжие в тази война? Храчката на Deus Irae 6 6 Бог на гнева (лат.). — Б.ред. беше унищожила повечето хора… вероятно около милиард. Но храчката на Карлтън Луфтойфел, Бога на Гнева, комуто сега всички се кланяха, не беше най-гадното оръжие, освен ако не съдеше единствено по бройката.

Не. Отецът си имаше свой фаворит и макар да бе ликвидирало само няколко милиона, това оръжие го впечатляваше най-силно. Пораженията от него бяха най-зрелищни: то блещукаше и вонеше, както се бе изразил веднъж един американски конгресмен, като умряла скумрия в среднощния мрак. А и подобно на храчката, то беше произведено в САЩ.

Наричаше се нервнопаралтичен газ.

Причиняваше взаимно изяждане на телесните органи.

— Е — изръмжа доминус Маккомас, чоплейки острите си зъби, — ако хромият успее, добре. Мен въобще не ме интересува дали фреската прилича на Луфтойфел, или не. Щях да се задоволя с едно тлъсто, лукаво, подпухнало като свинска зурла лице там горе. Нали разбираш, лице на пияница.

Собственото му подпухнало лице сияеше. Колко странно, помисли си отец Хенди, защото Маккомас изглеждаше точно така, както човек би си представил, че изглежда Deus Irae… макар цветната снимка да показваше мъж със замъглени от болка очи, който сякаш страдаше от неизличима, ужасна болест, независимо че в момента се тъпчеше с печено пиле, на врата му висеше цветна гирлянда, а от дясната му страна стоеше грозновато момиче… мъж с блестяща, гъста, разрошена черна коса и четинеста брада, макар че очевидно редовно я бръснеше — беше набола изпод кожата, за което не носеше вина, но все пак бе отличителен знак. На какво обаче? Черният цвят не означаваше зло. Именно черния цвят имаше предвид Мартин Лутер в превода си на „Битие“, казвайки: „Und die Erde war ohne Form und leer.“ 7 7 „И земята беше без форма и пуста“ (нем.). — Б.пр. Leer, точно така. Тъкмо това беше чернотата. При произнасяне думата напомняше „слой“… 8 8 Английската дума „layer“ има сходно звучене с немската „leer“. — Б.пр. филмов негатив, който поради химическата реакция при излагане на пряка светлина става абсолютно черен, покривайки се с непрозрачен като при глаукома пласт. Като в скиталчествата на Едип — онова, което виждаше, или по-скоро не успяваше да види. Неговите очи не бяха слепи, а покрити със слой: като с мембрана. Самият отец Хенди не мразеше Карлтън Луфтойфел, защото тези един милиард хора, които бяха измрели, не бяха изтребени като другите, задушени от нервнопаралитичния американски газ. Тяхната смърт не беше чудовищна.

И все пак това беше сложило край на войната. След като отровният дъжд беше престанал, не беше останал достатъчно личен състав, за да бъде продължена. De mortuis nil nisi bonum, помисли си той: за умрелите само добро. Като това например: вие загинахте заради идиотите, които упълномощихте да ви управляват, защитават и да събират ужасяващи данъци от вас. В такъв случай кой всъщност се оказа кретен — вие или те? Така или иначе, и едните, и другите бяха мъртви. Пентагонът отдавна беше изчезнал, Белият дом, вип-убежищата… De mortuis nil nisi malum, мина му през ума, редактирайки древната поговорка, за да придобие повече смисъл: за умрелите само лошо. Защото те наистина бяха абсолютни глупци. Кретенизмът беше придобил сатанински измерения.