Филип Дик: Бог на гнева

Ели Хенди отвърна сухо, без да погледне лишения от крайници мъж:

— Добро утро, Тибор. Благословен да си и ти, и свещената ти искра.

— Благословен или проклет? — подхвърли Тибор и намигна на отец Хенди.

Отговор не последва. Жена му се туткаше. Омразата, помисли си отец Хенди, може да възприема всевъзможни завоалирани форми на проявление. Самият той предпочиташе преките и открити демонстрации. А не това спотаено отсъствие на съчувствие, това педантично безразличие… Гледаше я, докато изваждаше млякото от хладилника.

Тибор се зае с непосилното занимание да изпие кафето си.

Най-напред трябваше да установи неподвижно каручката. Включи обикновената спирачка. След това изключи енергията на селеноидното реле от амбулаторната верига и я насочи от батерията с течен хелий към мануалната верига. Тръбообразен екстензор от чист алуминий, окончаващ с шестопръстен хващателен механизъм, всяко от чиито членчета беше свързано самостоятелно с раменните мускули на лишения от крайници мъж, се пресегна пипнешком към празната чаша. Едва сега забелязал, че в нея няма кафе, Тибор погледна въпросително.

— На печката — отвърна Ели, усмихната многозначително. Спирачката на каручката трябваше да бъде освободена.

Тибор я придвижи до печката, блокира я отново чрез селеноидното реле и насочи мануалните хващачи, за да повдигнат кафеника. Наподобяващият ръка алуминиев тръбообразен екстензор повдигна внимателно кафеника, приближи го с потрепващо паркинсоново движение към чашата, докато най-накрая Тибор успя да си налее кафе с помощта на сложния Ай Си Би Ем механизъм.

— Няма да ти правя компания — обади се отец Хенди, защото и снощи, и тази сутрин имам спазми в пилора.

Чувстваше се физиологически нестабилен. И аз като теб, помисли си той, имам проблеми с тялото тази сутрин, макар да съм цялостен: с жлези и хормони. Запали цигара — първата за деня, — вдъхна истинския тютюн, изпусна дима и се почувства много по-добре: един химикал блокира свръхпроизводството на друг. Седна до масата, докато все още весело усмихващият се Тибор отпиваше от претопленото кафе, без да се оплаква.

И все пак…

Понякога физическата болка е предчувствие за предстояща неприятност, помисли си отец Хенди. Дали се досещаш какво ще — какво трябва да — ти съобщя днес? Нямам избор, защото какво съм аз, ако не човек червей, комуто е разпоредено; който във вторник предава разпорежданията, макар че това е просто един ден и просто един час през този ден.

— Тибор — каза той — wie geht es heute? 1 1 Как си днес? (нем.). — Б.пр.

— Es geht mir gut 2 2 Добре съм (нем.). — Б.пр. — отвърна незабавно Тибор.

И двамата обичаха да си припомнят и да използват немския език. Това означаваше Гьоте, Хайне, Шилер, Кафка и Фалада. И двамата живееха за това и благодарение на него. Сега, когато работата щеше да започне всеки момент, това беше ритуал, който граничеше със свещенодействие; едно напомняне за часовете след като помръкнеше дневната светлина, когато рисуването ставаше невъзможно и те можеха — бяха принудени — само да разговарят. На слабия светлик на керосиновите фенери и огъня в камината, твърде недостатъчен и изтощителен за очите на Тибор, както се оплакваше той с присъщата си толерантност. А то беше ужасяващ предвестник, тъй като никъде в околността на Уайоминг и Юта не можеше да се открие майстор оптик, а и въобще не съществуваше вече стъкларство, поне доколкото беше известно на отец Хенди.

Щеше да е необходимо Пътуване, за да се намерят очила за Тибор, ако станеше наложително; изтръпна при тази мисъл, тъй като много често църковните служители поемаха на Пътуване и не се завръщаха повече. Без никога дори да се разбере защо. По-добре ли беше другаде? Или по-лошо? Вероятно — поне така беше решил от радиопредаванията в шест часа всяка вечер — и двете. В зависимост от мястото.

Сега светът се състоеше от много места. Връзките бяха разрушени. От тези, които бяха изградили охулваната по-ранно „униформеност“.

— „Ти проумяваш“ — припя монотонно отец Хенди.

Тибор моментално престана да пие кафето си.

— „Мисля, че да — довърши цитата той и добави: — Че дългът, дългът следва да се изпълнява.“

Той остави чашата, което костваше множество сложни манипулации, придружени с включване и изключване на механизми и клапи.

— „Правилото — продължи отец Хенди — важи за всеки.“

Полу на себе си и с истинска горчивина, Тибор отвърна:

— „Да се измъкнеш от задължението.“ — Той извърна глава, облиза се светкавично с ловкия си език и се вторачи продължително и съсредоточено в свещеника. — Какво има?