Филип Дик: Бог на гнева

— Да.

— Тъй че, както проповядваме на Служителите на Гнева, смъртта е разрешение. Не дяволско дело, както твърдяха християните, както казваше Павел. Помниш неговото послание: „Де ти е смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ Разбираш какво искам да кажа.

Тибор отвърна бавно:

— Ако не можеш да си свършиш работата, по-добре да си мъртвец. Какво е онова, което трябва да свърша?

В твоята фреска, помисли си отец Хенди, трябва да сътвориш Неговия образ.

— Него — отвърна на глас той. — Какъвто в действителност е Той.

След пауза на недоумение Тибор попита:

— Искаш да кажеш, Неговия точен физически образ?

— Не — отговори отец Хенди — субективната му интерпретация.

— Снимки имаш ли? Vid data?

— Предоставиха ми няколко. За да ти ги покажа.

Вторачен в него, Тибор възкликна:

— Искаш да кажеш, че имаш фотос на Бога на Гнева?

— Имам цветна стереофотография от тези, които преди войната наричаха 3-И. 3 3 Триизмерни. — Б.пр. Нямам никакви движещи се изображения, но и това ще свърши работа. Предполагам.

— Да го видим.

В тона на Тибор прозвуча смущение, някаква смесица от изумление, страх и типичното раздразнение на художник, на когото се бъркат в работата.

Отец Хенди влезе в кабинета си, взе една светлокафява папка, върна се обратно, отвори я, извади 3-И снимката на Бога на Гнева и му я подаде. Десният ръчен екстензор на Тибор я грабна.

— Ето го Богът — обяви отец Хенди.

— Да, виждам. — Тибор кимна. — Тези черни вежди. Тази сплетена черна коса; очите… Виждам болка, но той се усмихва. — Екстензорът му рязко върна обратно фотографията. — Не мога да го нарисувам по това.

— Защо не?

Отец Хенди знаеше защо. Всъщност снимката не беше уловила божествеността. Сребърният нитрат на целулоидното покритие не можеше да я запечата.

— Тази снимка е направена — продължи отец Хенди, — когато Той е бил на отдих на Хаваите. Хранел се с тропически растения, пилета и октоподи. Забавлявал се. Виждаш ли лакомията и похотта в изражението му? Отпочивал в един неделен следобед, преди да произнесе реч пред някакъв университетски факултет. Забравил съм кой. Онези щастливи дни през шейсетте.

— Ако не успея да си свърша работата — каза Тибор, вината е твоя.

— Некадърният занаятчия винаги обвинява…

— Ти не си кутия с инструменти. — Двата му екстензора се протегнаха към каручката. — Моите инструменти са тук. Аз не обвинявам, а ги използвам. А ти — ти си ми работодател. Ти ми казваш какво да върша, но как бих могъл да се справя с този цветен фотос? Кажи ми…

— Пътуване. Църковната управа нареди, ако фотографията е недостатъчна — което си е точно така, както всички знаем, — да предприемеш Пътуване, докато откриеш Бога на Гнева, за което изпратиха и необходимите документи.

Мигайки от изумление, Тибор отвори уста, след което запротестира:

— Но моята метабатерия! Ами ако се изтощи!

Отец Хенди отвърна:

— Значи наистина обвиняваш инструментите си.

Гласът му беше овладян и спокоен, но категоричен.

Ели се обади откъм печката:

— Уволни го. Изпържи го.

— Аз не уволнявам никого, камо ли да го изпържа — възрази отец Хенди. — Това е само игра на думи. Огън има в християнския пъкъл. Не и при нас — напомни й той.

След това изрецитира на Тибор Великата строфа на всички светове, която двамата мъже разбираха, но подобно на Папагено, който не можеше да улови истината в мрежата си, не проумяваха напълно. Изрече я на висок глас, като спойка, която ги обединява, също както християните са обединени от онова, което наричаха agape, любов. Но то беше нещо по-висше — едновременно любов, човек и красота: едно ново триединство.

След като отец Хенди свърши, Тибор кимна, вдигна отново чашата с кафе — повтаряйки сложните и трудни манипулации — и отпи. В стаята се възцари тишина и дори Ели не се обади.

Отвън кравата, която теглеше каручката на Тибор, измуча дрезгаво и се размърда. Вероятно, помисли си отец Хенди, търси сено или се надява да я нахранят. На нея й е нужна храна за тялото, а на нас за мозъка. Иначе всички ще загинат. Трябва да завършим фреската. Той трябва да измине хиляди мили и ако кравата му умре или батерията му се изтощи, загиваме заедно с него. Няма да бъде сам в смъртта си.

Запита се дали Тибор знаеше това. Дали би му помогнало, ако го знае. Вероятно не. Затова не му го каза. На този свят нищо не можеше да ти помогне.