Майкл Муркок - Градът на Звяра

Беше оцелелият аргзуун. Като ме видя, се стъписа. Обърна се и изрева предупредително към останалите мъже в стаята.

Те нахлуха и аз отстъпих, оглеждайки се и търсейки начин да се измъкна. Но всички прозорци на стаята бяха барикадирани.

— Убийте го! — изкрещя Чинод Саи, насочил към мен треперещ пръст. — Убийте го!

Водени от синия аргзуун, стражите тръгнаха към мен. Знаех, че ме очаква смърт, но нямаше да им се дам жив.

Успях да ги задържа по някакъв начин, но точно как и досега не мога да си обясня. После видях, че зад гърба им се появи Дарнад, размахвайки меч, взет неясно откъде.

Нападнахме Чинод Саи и хората му от двете страни, но не бяхме убедени, че щяхме да победим.

И тогава ненадейно се разнесе горд рев и в тронната зала нахлу тълпа бунтовници, размахали мечове, копия и алебарди.

Предвождаше ги красив млад мъж и по блясъка на очите му, едновременно пресметлив и ликуващ, ми стана ясно, че това е следващият претендент за мизерния трон на Града на крадците.

Те се хвърлиха да помагат на Дарнад срещу стражата и аргзууна, а аз съсредоточих усилията си срещу Чинод Саи. Този път, обещах си аз, той нямаше къде да избяга.

Чинод Саи долови намеренията ми и това внесе известно подобрение в бойните му умения.

И така ние се дуелирахме върху порутения под на залата, върху костите на нещастниците, които беше затварял за собственото си извратено удоволствие.

Мушване, париране, нападане — стоманата на оръжията ни звънтеше, а от другата страна се биеше разбунтуваната тълпа.

Тогава ми се случи нещастие, спънах се в една от каменните плочи и паднах по гръб в подземието!

Чинод Саи вдигна меча, за да го забие в проснатото ми в калта тяло. Преди мечът да достигне сърцето ми, аз се претърколих настрани. Чух го как изруга и падна до мен. Като ме видя, замахна да ме промуши. Подпрян на лявата си ръка, аз също замахнах и го пронизах право в сърцето. Натиснах силно напред и той се отпусна назад мъртъв.

Изкатерих се обратно.

— Подходящо място за гроб, Чинод Саи. Остани там при костите на онези, които така жестоко си осъдил. Само дето не заслужаваше такава бърза смърт!

Моето измъкване от подземието съвпадна с победата на Дарнад над последния аргзуун.

Сражението беше приключило и младият водач на бунтовниците вдигна високо дясната си ръка, викайки:

— Чинод Саи е победен. Смърт на тиранина!

Тълпата отвърна екзалтирано.

— Да живее Морда Кон, цар на Нарлет!

Морда Кон се обърна към мен и ми се ухили.

— Враговете на Чинод Саи са мои приятели. Макар и косвено, вие ми помогнахте да спечеля трона. Но къде е Чинод Саи?

Показах към пода.

— Заклах го — отвърнах му кратко.

Морда Кон се разсмя.

— Прекрасно! След тази малка услуга ти си ми повече от приятел.

— Това не беше предвидено като услуга за теб, а нещо, което си бях обещал да извърша за собствено удоволствие.

— Точно така. Безкрайно съжалявам за смъртта на твоя приятел.

— Моя приятел? — изненадах се аз. В това време се приближи Дарнад. На рамото си имаше рана, но иначе изглеждаше добре.

— Белет Вор — не знаехте ли?

— Какво се е случило с Белет Вор? — попита разтревожено Дарнад.

Трябва да си призная, че в момента не мислех само за Белет Вор, а и за момичето, което бях изпратил при него — за Шизала.

— Ама как, точно това ми помогна да вдигна хората срещу Чинод Саи — отвърна Морда Кон. — Чинод Саи и синият му приятел разбрали, че сте били в къщата на Белет Вор. Отишли там и наредили да го обезглавят на място.

— Белет Вор, мъртъв? Обезглавен? О, не! — Лицето на Дарнад пребледня от ужас.

— Страхувам се, че е вярно.

— Но момичето, което спасихме, онова, което изпратихме при него? — произнесох думите с трепет, страхувайки се предварително от отговора.

— Момиче ли? Не знам — нищо не съм чул за момиче. Може би все още се крие някъде в къщата.

Отпуснах се. Сигурно беше така.

— Още един липсва — каза Дарнад. — Жената от Владнияр — Хоргул. Тя къде е?

Претърсихме заедно двореца, но от нея нямаше и следа.

Нощта настъпваше. Взехме назаем дахари от новия цар и се втурнахме към къщата на Белет Вор.

Вътре всичко беше обърнато наопаки. Извикахме името на Шизала, но не получихме отговор.

Шизала беше изчезнала, но къде и как?

Измъкнахме се от къщата. Нима напразно се бяхме били и рискували толкова много?

Върнахме се обратно в двореца с надежда, че Морда Кон може да ни помогне.