Майкл Муркок - Градът на Звяра

— Случва се понякога. Някой боец, който се е сражавал дълго и напрегнато като теб, бива обхванат от нещо като бойна ярост и независимо колко е изморен, не може да спре да се сражава. Помислихме, че това се е случило и с теб. Още нещо ме притеснява. Шизала…

— Нима не разбираш какво направихте? — говорех с нисък, гневен глас. — Ти спомена Шизала Тук ли е тя? В безопасност ли е?

— Не, не можем да я намерим. Тя пилотираше самолета, който те закара до лагера на аргзууните. Но когато си го взехме обратно, корабът беше празен. Мислим, че…

— Знам какво й се е случило!

— Ти знаеш? Тогава защо не ни кажеш. Защо…?

— Не бях обхванат от бойна ярост, Дарнад. Открих, че Шизала е отвлечена. Вие се нахвърлихте върху мен, когато тичах с надежда да й помогна. Преди колко време беше това?

— Миналата нощ — преди около трийсет и шест схатис.

— Трийсет и шест! — Изправих се и неволно изохках. Не ме болеше само главата. Напрягането през изминалите два дни беше дало своето отражение върху цялото ми тяло. То представляваше маса от синини и леки рани. Най-лошата от тях, тази на ръката, болезнено пулсираше. Трийсет и шест схатис, повече от четири часа!

Възможно най-бързо запознах Дарнад с известните ми подробности. Той не бе по-малко изненадан от мен, като научи за Хоргул, жената от Владнияр.

— Чудя се каква ли роля играе тя във всичко това? — намръщено произнесе той.

— Нямам представа. Най-меко казано, отговорите й бяха неясни.

— Съжалявам за грешката, която допуснах, Майкъл Кейн. Постъпил съм глупаво. Чух те, че крещиш нещо. Трябваше да се заслушам. Ако имаме късмет, ще успеем да избавим Шизала и всичко ще свърши, аргзууните са се разпръснали. Заедно със съюзниците ще прочистим Карнала от тях. Ще можем да разпитаме пленниците и да разберем как са успели да се промъкнат незабелязано до Варнал.

— Но докато се занимаваме с това, те могат да отведат Шизала навсякъде! На север — на юг — на запад — на изток. Как ще разбереш къде ще я отведат?

Дарнад сведе очи към пода.

— Прав си. Но ако мислиш, че Шизала е с онази жена от Владнияр, тогава да се надяваме, че някои от пленниците са видели накъде се насочват. Съществува също възможността, докато преследваме и пленяваме аргзууни, да освободим и Шизала.

— Нямаме време за взаимни обвинения. Да забравим грешните преценки, които сме направили и двамата. Явно, сгорещяването от битката е оказало своето влияние. Какви са ти плановете?

— Смятам да поведа една група. Ще се опитаме да пленим аргзууни. Ще ги разпитваме за Шизала.

— Тогава ще те придружа.

— Надявах се да кажеш това — потупа ме той по рамото. — Почини си, докато приключим с последните приготовления. Ще те повикам, щом станем готови за тръгване. Дотогава няма какво да правиш. По-добре възстанови силите си, доколкото можеш — ще имаш нужда от тях. Ще ти изпратя храна.

— Благодаря ти. — Казах го сърдечно. Той беше прав. Трябваше да се успокоя — заради Шизала.

Облегнах се назад на възглавницата и продължих да се чудя защо беше поела този риск да влезе в палатката на аргзууна. Не беше имало нужда да го прави, а като водач на своя народ, би трябвало веднага да се върне във Варнал.

Реших, че колкото по-бързо я намерим, толкова по-скоро ще разберем отговорите на всички въпроси.

Спах, докато ми донесат храната. Изядох я. В това време пристигна съобщение, че Дарнад и войните му са готови. Набързо се измих и отидох при тях.

Би трябвало денят да бъде мрачен, небето покрито с облаци. Но не беше. Вместо това беше ясен ден. Слънцето осветяваше улиците на града и подсилваше следите от скорошната битка.

В подножието на стълбите пред двореца се беше събрала група бойци, яхнали дахари. Дарнад беше начело, държейки поводите на една дахара, очевидно предназначена за мен.

Яхнах животното и протегнах крака напред. После цялата група тръгна по улицата, водеща към главната порта на града.

Много скоро яздехме вече по Зовящите хълмове и следяхме за врагове.

Все още оставаше тайна защо аргзууните се бяха разбягали пред лицето на толкова малка войска.

Яздехме мрачно, без да си задаваме тези въпроси. Изглежда, че Ранак Мард все пак се беше оказал главният организатор на атаката на аргзууните. След неговата смърт те бяха изпаднали в пълно объркване.

Но защо тогава Хоргул ми беше казала друго?

Стига с въпросите. Не беше дошло времето. Намери аргзууна и ги задавай на него.

Продължихме да яздим.

Чак в късния следобед успяхме да изненадаме една група от десет изморени аргзууни, които лагеруваха в една плитка долина далече, много далече от Зовящите хълмове.