Майкл Муркок - Градът на Звяра

От петдесетте аргзууни, с които се бяхме били, бяха останали живи само двама.

Използвахме същата техника на разпит както с предишните. Накрая започнаха неохотно да отговарят на въпросите ни.

— Видяхте ли някои от вашите водачи да отвежда със себе си жена от Карнала?

— Може би.

Дарнад си поиграе ножа.

— Да — каза единият.

— В каква посока яздеха? — попитах аз.

— На север.

— И къде смятате, че отиваха?

— Май че към Нарлет.

— Къде е това? — обърнах се към Дарнад.

— Наоколо три дни път — град на разбойници, близо до границите на Кримзън Плейн.

— Разбойнически град, опасен е за нас, нали?

— Би могъл да бъде — призна Дарнад. — Но се съмнявам, ако не предизвикваме неприятности. Предпочитат да не ни закачат, стига да не преследваме някой от техните хора. Между другото — Дарнад се засмя, — имам няколко приятели в Нарлет. Разбойници, но са приятни за компания, стига да забравиш, че са крадци и убийци.

Отново оставихме един от нашите мъже с пленниците и продължихме с двойно намалелия отряд.

Поне бяхме получили по-конкретна информация. Яздехме към града на крадците с повдигнат дух.

Наложи ни се да спираме още два пъти по пътя. Пленените аргзууни потвърдиха, че някаква жена, приличаща на Шизала, била отведена към Нарлет.

След по-малко от три дни видяхме в далечината верига от планини — това беше краят на Кримзън Плейн.

След това забелязахме малък град, ограден със стени. Той изглеждаше така, сякаш беше построен от дървени трупи, покрити с изсъхнала кал.

Постройките бяха квадратни, солидни на вид, но не биха могли да се нарекат красиви.

Бяхме стигнали до Нарлет, града на крадците.

Но дали щяхме да намерим Шизала?

Нямаше да бъде вярно, ако кажехме, че ни посрещнаха с отворени обятия в Нарлет, но както отбеляза Дарнад, поне не ни нападнаха. Но това не им пречеше да ни наблюдават със силно подозрение, докато минавахме по тесните улици.

— Повечето от тях няма да ни дадат информация — обърна се Дарнад към мен. — Но мисля, че знам къде да намеря някой, който ще ни помогне — стига старият Белет Вор да е жив.

— Белет Вор?

— Един от онези приятели, за които споменах.

Малката ни група се озова на нещо като пазарен площад. Дарнад посочи към схлупена къщичка, притисната между две порутени постройки.

— Веднъж, когато обхождах тези места, той ми спаси живота. Имах щастливата възможност да му се отплатя с подобна услуга — и така се зароди нашето здраво приятелство. Понякога се случват и такива неща.

Слязохме от дахарите пред къщата. От нея излезе старец. Беше без зъби, набръчкан и изключително грозен, но пък цялото му същество излъчваше такава жизнерадост, че човек забравяше грозната му външност.

— А, принц Дарнад. Голяма чест, голяма чест. — Очите му намигнаха, опровергавайки сервилните думи. Звучеше иронично. Стана ми ясно защо го харесва Дарнад.

— Привет, стари мошенико. Колко деца успя да обереш днес?

— Само около дузина, принце. Дали този твой приятел ще пожелае да разгледа плячката ми? От сладкишите са останали поне половината. Ха-ха!

— Не ни изкушавай — усмихнах се аз, докато той ни побутваше към дупката си.

Вътре обаче се оказа изненадващо чисто и подредено. Седнахме на една пейка, а старецът ни донесе базу.

Вече сериозен, Дарнад се обърна към него.

— Бързаме, Белет Вор. Знаеш ли дали напоследък в Нарлет са се мяркали войни аргзууни? Да са дошли ден-два преди нас?

Старият бандит килна глава на една страна.

— Ами да, двама. Изглеждаха така, сякаш са яли бой, щяха да продължат към планинското си леговище.

— Само двама?

Белет Вор се захили.

— И двама пленници, или поне така изглеждаха. Мисля, че не бяха избрали да ги придружават по своя воля.

— Двама пленници?

— Две жени. Едната руса, другата тъмна.

— Шизала и Хоргул! — възкликнах аз.

— Тук ли са още? — настойчиво попита Дарнад.

— Не съм сигурен. Може да са тръгнали рано тази сутрин, но се съмнявам.

— Къде са отседнали?

— А, ако търсите пленничките, ще имате проблем. Изглежда двамата аргзууни са с висок ранг. Те са гости на благородния цар на нашия град.

— Вашият цар? Да не би да става дума за Чинод Саи?

— Да. Сега е решил да се нарича цар Чинод Саи. Нарлет се превръща в уважаван град, какво си мислиш? Сега той е един от твоите перове, принц Дарнад, нали така?

— Мошеник с мошеник! Много си въобразява.

— Може би — каза старият Белет Вор, — но доколкото си спомням, повечето от съществуващите народи в този край имат произход, подобен на нашия.