Майкл Муркок - Господарят на паяците

— Накратко — продължи приятелят ми, — Ора Лис знаела, че нашите съдби се преплитат. Според мен тя мисли, че ще се оженя за нея.

— О, сляпо увлечение — казах аз все още малко смутен. — Ти си тайнственият изгнаник, върнал се с претенция за трона, а какво може да бъде по-романтично от това? Коя девойка може да остане равнодушна пред него? Чувал съм, че това чувство не е необичайно.

Той кимна.

— Да, да. Затова не приех декларацията много сериозно. Просто бях учтив към нея.

Погладих замислено брадата си и установих, че отдавна не съм се бръснал. Бузите ми бяха покрити с гъста четина. Трябваше в най-скоро време да направя нещо.

— А ти какво й каза? — попитах аз.

— Казах й, че предстоящото въстание ангажира цялото ми внимание, че съм забелязал красотата й. Тя наистина е красива, нали?

Не отговорих. Знаех, че всяка красота е относителна, но честно казано, не можех да различа една красива синя великанка, висока осем стъпки, от една грозна!

— Казах й, че трябва да изчакаме, докато се опознаем по-добре — продължи Хуул Хаджи и се засмя.

Почувствах леко облекчение, като разбрах, че приятелят ми е постъпил тактично.

— Умно си постъпил — похвалих го аз. — Когато седнеш на трона на Мендишар като брадхи, ще имаш достатъчно време да мислиш за романтика или как да се спасяваш от нея.

— Точно така — засмя се Хуул Хаджи и стана. — Не зная дали го разбра. Тя, изглежда, го възприе по-скоро като проява на страстта ми, което всъщност никак не ме тревожи.

— Не се безпокой — успокоих го аз. — Какви са плановете ти за днес?

— Трябва незабавно да изпратим послания до всички силакси и орсилакси и да проведем тук среща — Двете марсиански думи означаваха приблизително селски лидери и градски лидери. Суфиксът „ак“ означава притежание на власт над другите, или казано на марсиански, човек, който е овластен от съгражданите си да защитава техните интереси. „Си“ означава малка общност, „орси“ — голяма.

— Това е необходимо — продължи Хуул Хаджи, — за да се уверят лично, че аз наистина съм този, за когото се представям. И разбира се, да решат кога и как да започнем въстанието и как да разположим нашите бойци.

— С колко бойци по твоя преценка разполагаш? — попитах аз, докато се миех с донесената ми студена вода.

— Около десет хиляди.

— И срещу колко пирози ще трябва да се бият?

— Около пет хиляди, включително бойците, които не са от пироза, но се очаква да ги подкрепят. Пироза, разбира се, ще бъдат много по-добре въоръжени и обучени. Моят народ има навика да се бие, без да слуша заповеди. На пироза им липсва всякаква дисциплина. Не съм сигурен дали същото се отнася за живеещите по селата бойци.

Разбрах. Това беше изпитание, което мендишарци щяха да споделят със своите аргзуунски братовчеди. Аргзууните бяха обединени благодарение на онази негодница Хоргул главно от страх пред общия враг Звяра Н’аал и суеверието.

— Това е друга причина, поради която е необходимо присъствието ми — каза Хуул Хаджи. — Те искат според Морхаи Ваджа да се бият под командването на потомствен брадхи, макар че са склонни да изпълняват заповеди и на необикновен силак.

— Значи Морхаи Ваджа е прав. Ти наистина си безценен за каузата.

— Така изглежда. Това е голяма отговорност.

— Отговорност, с която трябва да свикнеш — забелязах аз. — Като брадхи на Мендишар ти ще носиш отговорност за твоя народ и за целия си живот.

Той въздъхна и се усмихна кисело.

— Да си самотен скитник в пустинята си има своите предимства нали?

— Така е. Но в теб тече кралска кръв и ти нямаш право на избор.

Хуул Хаджи отново въздъхна и стисна дръжката на големия си меч.

— Ти си повече от опитен и смел другар в боя, Майкъл Кейн. Ти си също приятел със силен характер.

Хванах го за рамото и го погледнах в очите.

— Тези думи се отнасят и за теб, брадхинак Хуул Хаджи.

— Надявам се — отвърна той.

Няколко дни по-късно научихме, че на всички лидери от градовете и селата е изпратено тайно съобщение и се планира да се проведе голямо събрание след три дни.

През това време на чакане прекарахме много часове в подготовка и много по-малко за отмора. Хуул Хаджи отдели голяма част от времето си на Ора Лис. Както всеки човек той се ласкаеше от нейната обич и не можеше да устои на изкушението да й се наслаждава. Чувствах, че от това не може да се очаква нищо добро, но не можех да го виня. При по-други обстоятелства на негово място и аз щях да постъпя така. Всъщност в миналото се бях държал неведнъж по този начин, макар че тогава залогът не беше толкова голям.