Аркадий Стругацкий - Камерер - цялата трилогия

Глумов:Моля. Така нареченият Институт на чудаците всъщност е маша в ръцете на Странниците, с помощта на която те отсяват хората по засега неизвестен за мен признак. Това е.

Камерер:И следователно Даня Логовенко, заместникът на тамошния директор и мой отдавнашен приятел, е…

Глумов (прекъсва го): Не! Това би било прекалено фантастично. Но не може ли, вашият Даня Логовенко да е бил отсят преди много време. Отдавнашното му познанство с вас нали не го предпазва от това. Той е бил подбран и работи за Странниците. Както и целият персонал на института, да не говорим пък за „чудаците“…

Пауза

Глумов:Те поне от двадесет години се занимават с този подбор. Когато подходящите хора са станали достатъчно на брой, те са организирали института, поставили са там своите камери с пълзяща честота и под предлог, че търсят „чудаци“, прекарват през тях по десет хиляди души годишно… А кой знае още колко такива заведения има на планетата, скрити под най-различни фирми…

Пауза

Глумов:И Магьосника е избягал от института чак на Саракш не защото са го обидили или го е свил стомахът. Той е подушил Странниците! Също като нашите китове, като лемингите… „Когато слепите видят окатия“ — та това е казано за нас двамата. „Да виждат гори и планини и нищо да не виждат“ — това също е за нас, Биг Бъг!

Пауза

Глумов:С две думи май че за първи път в историята ще можем да пипнем Странниците на местопрестъплението.

Камерер:Да. И всичко това започна от две имена, които ти случайно си забелязал на дисплея… Между другото, сигурен ли си, че всичко това е било случайност? (Бързо добавя.) Добре-добре, да не говорим за това. Ти какво предлагаш да направим?

Глумов:Аз ли?

Камерер:Да. Ти.

Глумов:Е, щом искате да знаете моето мнение… Според мен първите стъпки, които трябва да предприемем, са очевидни. Преди всичко трябва да открием там Странниците и да изобличим подбраните хора. Ще организираме тайно ментокопирно наблюдение, а ако потрябва, всички до един насила ще ги подложим на най-дълбоко ментокопиране… Предполагам, че те са се подготвили за това и ще блокират своята памет… Но това не е страшно, защото тъкмо то ще ги разобличи… Лошо ще стане, ако умеят да възпроизвеждат лъжлива памет…

Камерер:Добре. Стига. Браво на тебе, хвала ти, добре поработи. А сега слушай заповедта. Подготви ми списъци на следните лица. Първо, на лицата с инверсия на „синдрома на пингвина“ — всички, които са регистрирани при лекарите до ден-днешен. Второ, на лицата, които не са минали през фукамизация…

Глумов(прекъсва го): Та те са над един милион души!

Камерер:Не. Имам предвид лицата, които са се отказали от „ваксината на зрелостта“, те са около двадесет хиляди души. Ще се наложи да се потрудиш, но сме длъжни да бъдем подготвени. И трето, събери всички данни, с които разполагаме, за безследно изчезналите и ги обобщи в един списък.

Глумов:Да включа ли и тези, които по-късно са се появили?

Камерер:Най-вече тях. С тази работа се занимава Сандро, ще го прехвърля при тебе. Това е.

Глумов:Списък на хората с инверсия, списък на „несъгласните“, списък на внезапно появилите се. Ясно, И все пак, Биг Бъг…

Камерер:Кажи.

Глумов:Все пак разрешете ми да поговоря с Неверов и с онова семейство от Малая Пеша.

Камерер:За да ти е чиста съвестта ли?

Глумов:Да. Ами ако все пак се окаже някой запален доброжелател…

Камерер:Разрешавам. (И след кратка пауза.) Интересно какво ще правиш, ако наистина се окаже, че е бил някой обикновен доброжелател…

(Край на единадесетия документ)

Сега още веднъж прослушах тази фонограма. Гласът ми тогава е бил млад, високомерен и уверен, глас на човек, който определя съдбините на хората, за когото няма тайни нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, човек, който знае какво прави и е абсолютно убеден в своята правота. Сега просто съм изумен какъв великолепен актьор и лицемер съм бил тогава. А всъщност по това време нервите ми бяха опънати докрай. Имах готов план за действие, чаках, но нямах сили да дочакам президентът да го утвърди, все се канех, но не можех да събера достатъчно дързост да отида при Комов без това одобрение.

И независимо от всичко това много ясно си спомням какво огромно удоволствие изпитвах оная сутрин, като слушах Тойво Глумов и го наблюдавах. Та това наистина беше неговият звезден час. Пет години той бе издирвал тези нечовеци, които тайно бяха нахлули на неговата Земя; бе ги търсил въпреки постоянните несполуки, останал почти сам, без никой ни най-малко да го насърчава, измъчван от снизхождението на любимата жена; преследваше ги и все пак ги намери. Прав излезе. Оказа се по-прозорлив, по-търпелив и по-сериозен от всички, от всички тези шегаджии, лекомислени философи и интелектуални щрауси.