Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

— Може да ни каже откъде се е сдобил с чашата.

— Доста е съмнително.

— Може би. Но нямаме друга възможност.

— Добре.

— Живее на Моринда.

— Черната дупка?

— Станцията.

Междузвездните полети бяха станали значително по-удобни след създаването на квантовите двигатели. Това беше почти мигновено прекосяване на разстояние от няколко хиляди светлинни години. След скока трябваше да се отделят няколко часа за презареждане и после можеше да се продължи нататък. На теория бе възможно да се правят скокове по целия път до Андромеда за около година, само че оборудването щеше да изисква ремонти и да се износи, преди да стигнете там. Пък и няма да можете да вземете достатъчно животоподдържащи системи или гориво. Но въпреки това пътуването е осъществимо при подходяща организация. Само дето все още никой не е открил основателна причина да го направи. Освен неколцина политици, които търсят тема, която няма да отблъсне хората. Деветдесет процента от Млечния път е все още неизследвана територия, така че е трудно да се види смисъл в мисия до Андромеда. Освен за да кажем, че сме успели да го направим. Но ако някой с власт чете това и има подобни планове, нека не се обръща към мен.

— Сигурно искаш аз да говоря с нея? — попитах.

— Да. Като жени ще се разберете най-добре.

— Обещахме на Ейми да не осведомяваме семейството, че се интересуваме от чашата.

— Обещахме й, че Хап няма да разбере. Чейс, жената е на Моринда. Нещо повече — не е говорила от години с брат си.

— Къде е майка им?

— Мъртва е.

— А баща им?

— Изчезнал е отдавна. Не успях да намеря нищо за него.

Има нещо в съществуването на черна дупка в съседство, което води до безсънни нощи.

Карл Свенсон, „Проститутките се забавляват най-добре“, 1417

Моринда е една от трите известни черни дупки в пространството на Конфедерацията. Същото име носи и голямата орбитална космическа станция, която е дом за хиляди изследователи, екипите им и поддържащия им персонал. Те извършват измервания, пускат сонди и хвърлят странни неща в пастта на звяра. Според информационните таблици мнозина от тях се опитваха да научат как да огънат пространството. Там имаше дори психолози, които изследваха начина, по който хората възприемат времето.

Никога не бях ходила там, нито бях виждала черна дупка. Ако това е правилният израз, тъй като не можеш да „видиш“ черна дупка. Тази не беше особено голяма, като се има предвид до какви размери достигат обикновено. Вероятно беше с няколко хиляди пъти по-голяма маса от слънцето на Римуей. Пръстен от осветени останки — набъбващ диск, я обгръщаше и изпускаше рентгенови лъчи и бог знае още каква друга радиация, а понякога дори и скали.

Затова станцията е бронирана и екипирана с γ-лъчеви проектори. Повечето от активностите са предвидими, но експертите твърдят, че никога не се знае със сигурност. Не се страхуват особено от скалите, защото могат да ги разтопят, но радиацията е друго нещо.

Скочих в системата на около 70 милиона километра от дупката. По-близко, отколкото трябваше, но все пак на безопасно разстояние. Квантовото пътуване е удобно, защото е мигновено. Но неприятната му страна е, че съдържа по-голяма доза неопределеност, отколкото старите двигатели на Армстронг. Разликата е малка, но я има и е достатъчна да те убие, ако не си осигуриш достатъчно дистанция, така че да не се материализираш във вътрешността на планета например.

Трябваха ми три дни, за да акостирам в станцията. Докато пътувах, уредих престоя си. Обадих се и на стария си приятел Джак Хармън, който изпълняваше мисия там, и го осведомих, че пристигам и очаквам да ме почерпи питие. Опитах се и да разбера нещо за сестрата на Хап.

Казваше се Кайла Бентнер. Беше нутритехник и се грижеше храната на станцията да е здравословна. Съпругът й Рем беше адвокат. Знам, че се чудите защо една космическа станция се нуждае от адвокат. Но хората винаги водят преговори за промяна в договорите и се карат за графика за използване на апаратурата. Освен това се женят, пишат завещания и подават молби за развод. И понякога се съдят.

На място като това адвокатът е неутрална страна, човек, на когото всички вярват. Не както у дома.

Помислих си дали да не уведомя Кайла за пристигането си, но после реших, че е най-добре да не го правя. Вечерта на третия ден, се настаних в хотелската си стая, срещнах се с Хармън в малко бистро и прекарах вечерта в спомени за миналите времена — като цяло се забавлявах. Надявах се, че той може да познава или Кайла, или съпруга й. Това щеше да улесни задачата ми, но се оказа, че нямам късмет.