Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

Здесь есть возможность читать онлайн «Джек Макдевитт - Загадката на Марголия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2007, ISBN: 2007, Издательство: Бард, Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Загадката на Марголия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Загадката на Марголия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

9 000 години по-късно Марголия се е превърнала в мит, в новата Атлантида!
В края на двайсет и седми век, когато междузвездната епоха тепърва започва, няколко хиляди колонисти потеглят от земята с два кораба — „Откривател“ и „Бременхевън“. Те искат да избягат от фашистката теокрация, която властва в Северна Америка. Бегълците основават колония на далечна планета, която наричат Марголия. След това и те, и колонията изчезват напълно за човечеството. cite Локус

Загадката на Марголия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Загадката на Марголия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Господи, Алекс, те са живи там долу.

35

Човешкото съществуване е осеяно със загадки: тясната област на нашия опит е малък остров сред безбрежно море. И за да усложним загадката: областта на нашия земен опит не е само остров сред безкрайното пространство, но и сред безкрайното време. Миналото и бъдещето са еднакво скрити за нас: не знаем нито началото на съществуващото, нито крайното му предназначение.

Джон Стюърт Мил, „Три есета върху религията“, 1874 година по земния календар

Кой би предположил?

Сензорите и телескопите на „Гонзалес“ се насочиха към повърхността на планетата и образите от тях бяха предадени на „Лотос“. Градове. Мостове и магистрали. Нещо като влак минаваше над каньон. Стори ми се, че забелязах летателни машини.

Бранков се обади отново:

— Има електронен облак. Те разговарят!

Чухме радостните възгласи край него.

Не знам как да опиша радостта ни в онзи миг. Тя почти заличи неприятните спомени отпреди няколко часа. Беше прекрасно. Поздравих Алекс, целунах го и се потопих в магията на мига с надеждата, че никога няма да свърши.

Нова вълна от вести достигна до нас. На „Гонзалес“ бяха уловили видеосигнали, музика, гласове. Опитах се да засека част от тях с оборудването на яхтата. Небето беше изпълнено с трафик.

Алекс беше в екстаз. Шара беше смаяна.

— Били са изолирани тук за повече от половината време на записаната история — мърмореше си тя. — Не е за вярване. — А лицето й буквално грееше.

Няколко часа по-късно „Гонзалес“ се приближи достатъчно, за да се прехвърлим на него и да получим здрави ръкостискания и потупвания по гърба. Вземете си питие. Как изобщо се досетихме? Имат сателити! Погледнете това: игра с топка, с три отбора на терена. От колко време казвате, че са тук?

Образите се появяваха и сменяха на мониторите. Част от тях бяха препредавани на Службата за проучвания.

Алекс изглеждаше по-щастлив от всякога. Приемаше поздравления от всички. Ние с Шара бяхме целунати от всеки мъж на борда. Не че се правеха на интересни, но какво толкова. Да не би всеки ден да се случва нещо подобно?

Очите на Шара блестяха. Когато вълнението се поуталожи, тя ме похвали:

— Добре се справи, Чейс.

— Всъщност заслугата е на Алекс — отвърнах. — Аз щях да се откажа много отдавна.

— Права си. Но и ти заслужаваш голяма част от признанието, приятелко — усмихна се тя.

Тези първи минути бяха изпълнени с образи: кула — вероятно беше част от мрежа за радиопредаване, плаж, претъпкан с хора, парк с фонтани, широки ливади и деца.

— Поне едно научихме със сигурност — заговори един от изследователите. — И то е, че сме издръжливи малки маймуни. Не се предаваме лесно.

Бранков сияеше.

— Най-голямото откритие в човешката история — заяви той. Всички вдигнаха наздравица за Алекс, за марголианците, за Шара и накрая за мен. Докато пиша тези думи, на стената вдясно от мен виси снимка от този славен миг.

Намерихме още градове. Всички бяха разположени покрай терминатора, където климатът бе най-благоприятен. Някои имаха високи иглоподобни кули, като Града върху зъберите, както го нарекохме. Други имаха огромни паркове, а два се бяха разпрострели сякаш без всякакъв план. Един приличаше на голямо колело. На всяко от тези места обитателите бяха изтласкали джунглата и буквално я бяха отделили със стени.

Видяхме множество летателни машини.

И слушахме радиоизлъчвания.

— Не мога да разбера неща — раздразни се Бранков. — Дали знаят, че сме тук?

Изкуственият интелект получи задачата да се научи да превежда.

Бранков се беше променил. Официалността и резервираността му бяха изчезнали. Беше станал открит, изпълнен с ентусиазъм. Обичаше работата си. Обичаше да е на мястото на събитието. Обичаше обяда си. Не съм сигурна, че съм виждала друг да запазва така дълго толкова високо ниво на еуфория. Първата вечер той се опита да вкара Шара в леглото си. Тя му отказа и той си опита късмета с мен.

— Така ще го отпразнуваме — каза ми той. — И ще направим преживяването незабравимо.

Сякаш вече не беше. Докато чакаше отговора ми, добави:

— Това е миг, в който всичко изглежда възможно.

Като цяло, беше вълшебно време.

Започна спор дали е уместно да посетим братовчедите си на Балфур.

— Те са чужда култура — твърдеше един от специалистите на Бранков. — Няма значение, че са хора. Трябва да ги оставим на мира, за да се развиват, както решат, да извървят самостоятелно пътя си.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Загадката на Марголия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Загадката на Марголия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джек Макдевитт - Военный талант
Джек Макдевитт
Джек Макдевитт - Машините на Бога
Джек Макдевитт
libcat.ru: книга без обложки
Джек Макдевитт
Джек Макдевитт - Рожднство на Венере
Джек Макдевитт
Джек Макдевитт - Звездный портал
Джек Макдевитт
Джек Макдевитт - Chindi
Джек Макдевитт
Джек Макдевитт - Deepsix
Джек Макдевитт
libcat.ru: книга без обложки
Джек Макдевитт
libcat.ru: книга без обложки
Джек Макдевитт
Джек Макдевитт - Ожидание у алтаря
Джек Макдевитт
libcat.ru: книга без обложки
Джек Макдевитт
Отзывы о книге «Загадката на Марголия»

Обсуждение, отзывы о книге «Загадката на Марголия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x