Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

За минутата, която ми беше нужна да стигна до другата страна, бях изключително уязвима. Напълно видима за Уинди, ако за миг откъснеше поглед от театралната битка.

Въздушният шлюз на „Лотос“ беше затворен. Приземих се възможно най-внимателно и натиснах ръчния лост. Шлюзът се отвори и аз се плъзнах вътре.

Външният люк се затвори и започна компресирането. Уинди сигурно вече бе наясно, че някой е нахлул във въздушния шлюз. Лесно щеше да се досети какво става.

Гласът й се разнесе по връзката:

— Кой е там?

Каква глупачка.

— Знам, че си ти, Алекс. Но няма да ти успееш.

Чувах я как трака по люка. Вероятно се опитваше да заключи отвътре. Но въздушните шлюзове нямат подобни приспособления. От съображения за сигурност. Винаги можеш да отвориш вътрешния шлюз, щом налягането се изравни.

— Връщай се, Алекс. Ако минеш през тази врата, ще умреш.

Гласът й беше истеричен.

Въздушното налягане се изравни и помпата се изключи. Зачудих се какво ли ме чака отвъд люка. Откачалка с лазер или шок-индуктор.

Престрелката можеше да се развие по всевъзможни начини, а залогът бе твърде голям, за да рискувам. Замислих се за въпроса на Алекс. Можех ли да отнема живота на Уинди? И осъзнах, че това е единственият сигурен начин да спася останалите.

Обърнах контролната поредица на шлюза и започнах декомпресия. Уинди разбра какво правя и заяви:

— Умно. Избягай, докато можеш.

Познавах плана на яхтата. Отвъд страничната преграда от дясната ми страна имаше каюта. От лявата — складово помещение.

— Предполагам, че сте убили Блинк — продължи Уинди. — И сте ми разиграли тази постановка. Но както и да е. Блинк не беше особено кадърен, нали? Как успя?

Въздушното налягане падна до нула. Отворих външния люк и погледнах към „Дух“. Шара и Алекс стояха до вратите на товарното отделение и гледаха към мен. Бяхме се разбрали да стоят встрани, докато не приключи всичко. Така или иначе нямаше какво да направят,

— Ако не искаш да говориш с мен, няма проблем. Не се обиждам. Разбирам, че си разстроен. Съжалявам, че нещата се стекоха така. Нищо лично. Просто не мога да ти позволя да изнасилваш находищата! Твърде добър си в това.

— Здравей, Уинди — проговорих. — Как я караш?

— Чейс! — Звучеше ужасено. — Теб ли е изпратил? Този страхливец е изпратил теб?

— Идеята беше моя.

— Той е дори по-жалък, отколкото мислех.

Зачудих се дали Алекс чува това.

— Само че не е убил никого.

— Много си позволяваш, Чейс. Как смееш да ми четеш морал?

— Съжалявам, че мислиш така.

Избрах дясната страна, тази към каютата. Освободих лазера от колана си, прицелих се и натиснах спусъка.

— Стой настрана, Чейс. Върни се, откъдето дойде.

Червеният лъч се вряза в метала. Той закипя и по преградата плъзнаха черни капки. Наблюдавах ги със задоволство. Представих си я как стои от другата страна. Дългогодишната ми приятелка. Бог да ми е на помощ.

— Добре. Махни се от шлюза. Потеглям. Ако си все още там, ще те раздрусам здраво.

Не мога да кажа, че изпитвах съчувствие към нея.

— Махай се, Чейс. Изчезни оттам!

Направих разрез с дължина около половин метър.

— Там ли си, Чейс? Последна възможност.

Направих успореден разрез. Малко по-надолу. Още мехурчета, още въздух.

— Чейс?

— Тук съм.

Въздушното налягане в яхтата беше два килограма на квадратен сантиметър. Въздухът нахлу в шлюза.

Замига бяла светлина. Сигнализираше предприемането на маневра. Опасност. Затегнете коланите.

— Какво правиш? — изкрещя Уинди. — Чейс, престани!

Беше отишла в предната част. Вероятно тъкмо е сядала в креслото си, когато са се появили предупредителните светлини. Палубата се разтърси. Двигателите се включваха.

Направих вертикален разрез, за да свържа другите два.

— Каквото и да правиш, Чейс, моля те, спри. Моля те. Ще се разберем.

Сбогом, Уинди, помислих си. И започнах четвъртия разрез, за да завърша правоъгълника.

Страничната стена зейна, когато започнахме да се ускоряваме. Бях отхвърлена назад. Буря от дрехи, пластмаса и кърпи влетя във въздушния шлюз и излетя през отворения люк.

Може да имате чудесата си, захранвани с квантова енергия, и да се спускате в най-дълбоките небесни бездни. Може да скачате между галактиките, като оставяте диря от светлина след себе си. Колкото до мене, аз обичам да виждам какво има отвъд прозореца. Дайте ми силен вятър и шхуна с опънати платна.

Каша Тилби, „Признаци на живот“, 1428