Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

— Права е — каза той.

— Тогава какво ще правим?

— Най-добре да помислим, преди да се обадим.

— Трябва ни по-добра идея — заяви Шара. — И тъй като и моят живот виси на косъм, ако някой ще прави скока към „Лотос“, настоявам да е най-опитният сред нас. — И погледна към мен.

— Добре — предаде се Алекс. — Чейс, ти получаваш задачата.

— Съгласна.

Той стоеше навътре и встрани от илюминатора, за да не се забелязва от другия кораб.

— Каза, че „Лотос“ е малък. Има ли вътрешни въздушни шлюзове?

— Не. Само пилотска кабина, три малки каюти и зона за поддръжка.

— Значи след като влезеш, няма повече препятствия?

— Никакви.

— Добре. Имам идея.

— Каква?

— Разполагаме с едно предимство.

— Какво е то?

— Главният ни шлюз е от лявата страна.

— Защо това да е предимство?

— „Лотос“ е от дясната ни страна, не може да го види.

— И така, готови ли сме? — попита Алекс. Носеше жълтия скафандър на Чарли. Шара и аз бяхме в скафандри от „Дух“.

— Готови.

— Един въпрос — каза Алекс. — Когато ти говориш с Калу, има ли начин Уинди да чуе?

— Не. Корпусът би трябвало да предоставя добра защита.

— Не забравяйте, че вратите за изстрелване ще са отворени — предупреди Шара.

— Вярно. Забравих.

— Значи ще ни чуе.

— Има такава вероятност.

— Добре — каза той. — Трябва да помним това. Готови ли сме?

Кимнахме.

— Да действаме.

Шара и Алекс тръгнаха към хранилището на долната палуба. Изчаках пет минути, в които се взирах в приближаващото джудже. В горните слоеве на атмосферата му бушуваше буря — кръгло, по-тъмно от кървавочервените облаци петно.

Лазерът на Чарли беше у мен. Проверих мощността му и го окачих на колана си. После си сложих въздушните бутилки и изтласкващата раница.

Когато изминаха петте минути, казах на Калу да се подготви и да отвори канал за връзка с „Лотос“.

— Уинди — каза Калу с гласа на Чарли, — имаме проблем.

— Какво става, Блинк. Защо се забави толкова?

Калу отговори:

— Унищожих главните системи, но те имат авариен мостик. В зоната за изстрелване. За спешни случаи.

— Унищожи и него.

— Работя по въпроса.

— Какво имаш предвид с това „работя по въпроса“ j Блинк? Просто го размажи. Къде е Бенедикт?

— Избяга.

— Би ли повторил?

— Избяга, Уинди. Лазерът засече. Затова имаме проблем.

— Проклет да си, Блинк. Казах ти да провериш всичко.

— Беше зареден, но проклетото нещо гръмна в ръката ми.

— Къде си сега?

— На спомагателния мостик.

— Добре. Направи, каквото трябва. Натроши всичко на парчета, ако се налага. Ами комуникациите?

— Имат дългообхватни предаватели.

— Тогава не им позволявай да ги използват. Убий ги.

— Жените вече са мъртви.

— Поне това си свършил, както трябва.

— Бенедикт излезе през въздушния шлюз, когато лазерът гръмна.

— Не можеш ли да го откриеш?

— Тук някъде е.

— Добре. Зарежи го. Просто разруши контролните табла и блокирай комуникациите. Кажи ми, когато приключиш.

Отворих верига до Алекс. Заради възможността Уинди да ни чуе нямаше да разговаряме. Просто я оставих отворена за шест секунди и я изключих. Алекс щеше да чуе изщракването, а шестте секунди тишина означаваха, че фаза едно е минала по план. Начало на фаза две след пет минути.

Разкачих Калу и сложих чиповете с паметта и програмите му в джоба си. Две минути по-късно бях навън, окъпана от тъмночервената светлина.

Ако Уинди не гледаше към „Дух“, нямаше да имаме проблем. Но бях сигурна, че се е вторачила в кораба. Вероятно вниманието й беше приковано в шлюза на товарното отделение, откъдето беше влязъл Чарли и който все още беше отворен.

Точно пет минути след като бях отворила веригата към Алекс, изпратих записано съобщение с гласа на Чарли:

— Уинди, открих кучия син.

Секунди по-късно, ако бяхме успели да синхронизираме времето, две фигури, облечени в скафандри, едната в жълтия на „Лотос“, другата в зеления на Службата за проучвания, се вкопчиха една в друга до отворените врати. Битката беше тиха, тъй като, радиото на Чарли беше счупено. (Нямаше начин да насложа звук към това, което Уинди щеше да види.)

Но проработи.

— Блинк! — извика тя. — Убий го. Не го оставяй да се приближи до мостика ми.

Изкачих се върху „Дух“ и се изстрелях към „Лотос“.

— Блинк! Отговори ми! Пипнал си го. Довърши го!

Шлюзът на товарното отделение се появи пред погледа ми, докато се отделях от корпуса и се устремявах към яхтата. С периферното си зрение забелязах движение, но не успях да различа какво точно става.