Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

— Затова уреди и бомбата на совалката?

— Не, нямах такова намерение.

— Беше моя идея — заяви Чарли. Имаше нещо сюрреалистично в този миг — той се усмихваше, горд от себе си. — Изглеждаше безпроблемно. Аз не си губя времето като вас двамата.

— Трябваше да бъдете спрени. Казах му да се погрижи за това, но да го направи да изглежда като злополука. Не съм си и представяла…

— Твърде късно е да се тревожим за това — прекъсна я Чарли. — Не можеш да върнеш осите отново в гнездото им.

Алекс се опита да свали ръце, но Чарли му даде знак да ги държи високо.

Не си убила Оли заради Гидеон V, нали? Убила си го, защото е започнал да те подозира.

— Убих го заради Гидеон V. Но наистина беше започнал да се досеща. Всъщност беше достатъчно глупав да ме попита дали съм отговорна за злополуката със совалката. Обидих се.

— Сигурен съм — процеди Алекс.

— Не исках да умират хора. Само ако знаех…

— Как разбра? — попитах Алекс.

— Какво друго може да е искал да ти каже Оли освен „Пази се от Уинди“ — отвърна той.

— Не изпитвах симпатия към него. Все пак говорим за човек, който ограбваше гробници, който подкупва персонала ни, за да получи информация. Това ме вбеси. Хора като него и вас нямат никакъв морал. Съжалявам, но е така. Дори и ти, Чейс. Ти поквари Шара. Между другото, не чух гласа й. Здравей, Шара. Съжалявам, че се забърка в това.

— Тя не е тук — каза Чарли. — Само двамата са.

— Разбира се, че е там, Блинк. Огледай се. И внимавай. Крие се някъде. Обади ми се, когато свършиш работата.

— Тя прекъсна връзката и аз затворих от нашата страна. Не искахме Уинди да чуе какво ще стане през следващите минути.

— Блинк? — повтори Алекс. — Така ли се казваш?

— Да. — Той се огледа нервно наоколо, за да се увери, че никой няма да изскочи иззад гърба му. — Добре, къде е тя?

— Уинди греши — каза Алекс. — Шара е на „Гонзалес“.

Направих няколко крачки надясно. Встрани от Алекс. Алекс изчака малко, после се премести към мен. Чарли също се придвижи надясно. Искаше да запази разстоянието помежду ни. А нашата цел бе да го завъртим така, че да застане с гръб към въздушния шлюз на хранилището.

— Как е пълното ти име, Блинк? — попита Алекс.

— Какво те интересува? Къде е кучката?

— Не е тук.

Чарли насочи оръжието към очите му. Алекс примигна и рече:

— Ще го кажа отново. Тя не е тук.

— Добре. Няма значение. — Чарли насочи оръжието към мястото на пилота. — Седни, Чейс. Ти също, Бенедикт.

Подчинихме се.

— Чейс, задай курс за сблъсък с това нещо.

Той кимна към кафявото джудже.

Понечих да се извъртя, но той насочи лазера към мен. Дулото му беше голямо, черно и смъртоносно.

— Калу. Нов курс. Отправяме се към кафявото джудже.

— Орбитален курс?

— Не… — Поколебах се.

Чарли притисна оръжието в тила ми и изсъска: — Кажи му.

— За сблъсък.

— Сигурна ли сте, капитане?

— Да.

— Много добре. Това изисква минимална промяна в сегашния ни курс.

— Направи го.

— И ще се ускорим за няколко секунди.

Алекс ме наблюдаваше.

— Знаеш ли, Чарли, Блинк, или каквото и да е името ти — каза той, — ще те хванат.

— Възможно е, но се съмнявам.

— Две минути до началото на маневрите.

— Много добре — ухили се Чарли. — Затегнете коланите, хора.

Той се хвана за една от страничните прегради и добави:

— Надявам се, че няма да направите някоя глупост по време на полета.

„Дух“ се завъртя и започна да се ускорява. Нещо издрънча във въздушния шлюз.

— Какво беше това? — стресна се Чарли.

— Контейнер — каза Алекс. — Вероятно сме разместили нещо, докато ровихме.

Чарли погледна към коридора. Беше празен. Хвана се за един монитор, тъй като силите на ускорението ни притискаха към седалките, като едновременно набирахме скорост и завивахме надясно. После всичко приключи.

— Маневрата е завършена — докладва Калу. — Намираме се на курс за сблъсък с джуджето. Удар след четири часа и единайсет минути.

— Благодаря, Калу. — Започнах да разкопчавам осигурителните колани, но Чарли ми нареди да стоя мирно. Дойде зад мен и видях проблясването на лазера. Реших, че ще ме застреля. Вместо това той го насочи към контролните табла. Не се целеше, просто ги разкъса и прекара лъча по панелите. Преряза модулите и мониторите. Жиците се извиваха и пламваха. Казах нещо обидно и освободих осигурителните колани, но той поклати глава, замахна с лазера и лъчът преряза основата на стола ми и аз паднах на палубата.

— Стой там — извика Чарли.