Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

Алекс тръгна. Чарли държеше лазера си насочен в гърба му.

— За какво е всичко това все пак? — попита Алекс.

— Продължавай да вървиш.

Алекс понечи да се обърне и Чарли стреля в палубата. Алекс замръзна. Чарли изчака няколко секунди, изключи лъча и рече:

— Лесно се плаша. Прави само каквото ти кажа.

— Чейс — обади се Калу. — Долната палуба е пробита.

— Всичко е наред — продължи Чарли. — Ако правите, каквото ви кажа, никой няма да пострада.

Беше в яркожълт скафандър без обозначения, а Алекс в стандартния зелен скафандър на Службата за проучвания. Стигнаха тръбата с нулевата гравитация, качиха се заедно и се появиха на главната палуба. Чух ги да влизат във въздушния шлюз и да затварят люка. Започна компресионният цикъл.

Вътрешният люк се отваряше директно към мостика и аз се обърнах натам.

— За кого работиш? — продължаваше да пита Алекс.

— Не е нужно да знаеш — отговори Чарли.

— Ти сложи бомбата, нали? Взриви совалката и уби двайсет и трима души.

— Да, предполагам, че са били толкова. Не си спомням точната бройка. — Гласът му беше злокобно спокоен, заплашителен. — Колпат.

— Какво искаш, Чарли?

— Да ти припомня нещо. Никакви изненади, когато вратата се отвори. Ти и другата жена трябва да стоите пред въздушния шлюз с вдигнати ръце. Ако не сте там, ще го убия. Разбираш ли?

— Каква друга жена?

— Не си играй с мен. Знаеш за кого говоря. Майкълс.

— Не е на борда. Тук сме само двамата с Алекс.

— Лъжеш.

— Ако щеш вярвай.

— Какво стана с нея?

Лампата на люка още беше жълта. Цикълът не бе завършил.

— Тя…

Алекс се намеси:

— Качи се на „Гонзалес“, когато спряхме на Марголия.

— Че защо ще го прави? — Нямаше да се хване.

— Има приятел на борда — каза Алекс. — Тъпа кучка. Това беше единствената причина да дойде с нас.

— Е, версията му беше по-добра от моята. Смятах да кажа, че се е разболяла в последната минута.

— Лъжеш — упорстваше Чарли.

— Не бих го направил. Не и щом държиш лазер.

Чарли се поколеба, чудеше се какво да предприеме.

— Ако опитате нещо, някой ще умре. Разбираш ли, Бенедикт?

— Разбирам.

— А ти, Колпат?

— Никой няма да ти създава неприятности, Чарли.

— Ако видя някого другиго тук, с него е свършено.

— Престани — намеси се Алекс, — плашиш я.

— Още по-добре. Малко страх в определени моменти води до здравословна нагласа.

— Прави, каквото ти казва, Чейс. Явно е луд.

— Мери си приказките — сряза го Чарли.

— Защо? Какво ще направиш? Ще ме убиеш ли?

— Ако ме предизвикаш.

— Моля те, остави го. Ще “ти дадем, каквото поискаш — намесих се аз.

Лампата светна в зелено. Застанах на няколко крачки от въздушния шлюз, вдигнах ръце и наредих на Калу да отвори люка.

Врата се плъзна встрани. Чарли нареди на Алекс да върви напред, подаде глава и се огледа. Когато не видя никого, той посочи към страничната преграда и каза:

— И двамата застанете там. Дръжте ръцете си над главата.

Изпълнихме нареждането, а той свали шлема си и си пое дълбоко дъх.

— Проклет задух — изруга. Не разбрах дали има предвид въздуха от скафандъра или този на мостика.

Алекс също свали шлема си и го попита:

— Как разбра, че сме тук?

Чарли сви рамене.

— Знам всичко, което правите.

— Ти си побъркан. Какво всъщност искаш? — обадих се аз.

Явно не понасяше добре критиката. Лазерът се насочи към мен. Хвърлих се встрани, а той стреля. Улучи ме в крака, точно под коляното. Извиках и се опитах да се претърколя далеч от него, а Алекс тръгна напред. Чарли обърна оръжието си към него и процеди:

— Недей.

Алекс спря.

— Няма да ви позволя да ме обиждате — изсъска Чарли и се вгледа ядосано в мен. Наистина беше сърдит. — Ако го направиш отново, ще замлъкнеш завинаги.

Алекс дойде да ми помогне. Чарли огледа мостика и забеляза няколко бутилки с въздух.

— Надявам се, че нямате нищо против, ако взема тези на излизане.

— Кога си тръгваш? — попитах. Не кървях, но ме болеше ужасно. Алекс се опита да вземе медикаменти от аптечката, но Чарли не му позволи.

— Не се приближавай до нищо.

Вратата на въздушния шлюз все още зееше отворена.

— Калу, затвори люка — наредих.

Затвори се.

— Нямаше нужда да правиш това, Чейс — каза Чарли. Имаше нещо гадно в начина, по който произнасяше името ми. — Не смятам да оставам дълго.

Вгледах се в него и отвърнах:

— Силата на навика.

Той погледна към коридора.

— Нека се уверим, че наистина сме сами. — Отстъпи назад, гледаше да стои на разстояние от нас. — Ти първи, Бенедикт. Ако опиташ нещо, ще я застрелям.