Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

— Не е ли красиво?

— Красиво е — съгласих се.

— Клас Т — определи тя. — С много метан. Има и вода.

— Вода?

Кимна.

— Да.

Отидох при нея и тя ме прегърна.

— Чейс, взимам си думите обратно. Радвам се, че дойдох.

— Аз също.

Все още стояхме до илюминатора и си разменяхме любезности, когато баритонът на Калу привлече вниманието ни.

— Имаме трансверзалната скорост.

Шара се отдръпна и се върна в оперативния център.

— Да видим как изглежда.

Калу показа триизмерна проекция — кафявото джудже и следата му назад до времето на сблъсъка. А там, близо до стойката с мониторите, бяха Марголия, нейното слънце и точката на сблъсъка.

— Не се пресичат — казах. — Нещо не е наред.

— Калу, провери отново, моля те. — Шара ме погледна и сви рамене. Стават такива неща.

— Показанията са точни, Шара.

— Не може да бъде — възразих.

— Напротив. Изобщо не е близо до системата. — Тя провери диапазоните. — Не е този, Чейс. Най-голямото приближение възлиза на част от светлинна година. Една двайсета.

Алекс стоеше мълчаливо до люка и слушаше.

— Това означава ли, че сме подходили погрешно? — попитах. — Да не би да има две кафяви джуджета?

— Възможно е. — Шара седна до една от конзолите и триизмерното изображение угасна. — Всъщност шейсет процента от кафявите джуджета пътуват по двойки.

— Наистина ли?

— Да. Компаньонът е обикновено на по-малко от една десета от светлинна година.

Тя извика образите от телескопите на монитора. Снимки отпред и отзад, и встрани от двата лъча.

— Не изглежда много вероятно това да е подминало Марголия, а друго, несвързано с него джудже, да е разбило системата. Така че…

През илюминаторите вдясно видяхме появата на кървавочервена звезда. От първа величина.

— Да не е това?

— Ще ти кажа след малко — отвърна Шара.

Беше на по-малко от половин светлинна година от нас и радиалната и трансверзалната й скорост бяха почти идентични с тези на кафявото джудже.

— Това е едно от твоите кървавочервени джуджета — казах й.

— Така изглежда.

Шара щракаше по клавиатурата и следеше числата, които минаваха по екрана. Накрая ги замрази. Бяха координати. Шара върна джуджето назад, докато не се пресече с Тинициум. В точката на сблъсъка.

— Това е вашият нашественик — каза тя. — Няма съмнение.

— Добре. — Алекс седна до нея. — Как ще разберем какво се е случило с Балфур?

— Дай ми малко време.

Изпратих доклад на Уинди, после се прибрах в каютата си и се опитах да почета. Но бях уморена, затова просто лежах и се вслушвах в звуците на кораба. „Дух“ беше доста по-шумен от „Бел-Мари“. Каютите — по-тесни. И беше по-безличен. Не мога да обясня защо. Може би заради изкуствения интелект. Калу не беше особено обаятелен.

Накрая се отказах, взех си душ и се преоблякох.

Навън Шара обясняваше нещо. Изглеждаше мрачна. Алекс беше пребледнял. Тя ми махна.

— Не означава, че непременно е бил погълнат.

Алекс си пое дълбоко дъх и ми каза:

— Шара смята, че може да е имало сблъсък.

— С голяма доза вероятност — поправи го тя.

— Директен сблъсък? — попитах. — С Балфур?

— Възможно е.

Известно време никой не каза нищо.

— Вижте. — Шара снижи глас. — Да запазим спокойствие, трябва да проверим всичко много внимателно. Нуждая се от време, за да направя изчисленията. Тогава вероятно ще получим по-добра представа за станалото.

Алекс ме погледна и каза:

— Чейс, уведоми Емил. И ни закарай дотам.

— Докъде?

— До нашественика.

Завихме надясно. Нашественикът беше далечен червеникав отблясък. Насочихме се към него, дадохме данните на Калу и се закопчахме.

— Не скачай прекалено близо — предупреди ме Шара. — Да останем на прилично разстояние от него.

Винаги съм държала на сигурността. Заради моята предпазливост и неточността на квантовия двигател излязохме на почти три дни разстояние. Достатъчно близо.

Отново бях поразена от приликата на джуджето с газов гигант. Само че това беше червено и без видими луни или пръстени. Повърхността му кипеше от бури и циклони.

— Това ще е желязо — каза Шара.

— Кое?

— Облаците. Силикати и корунд.

Когато облаците се разделяха, се виждаха разрастващи се горещи петна. Шара прекара известно време над апаратите, а Алекс чакаше нетърпеливо.

— Какво търсиш? — попита я накрая, изгубил търпение.

— Изненада! Добри новини — не е погълнало Балфур. Но наскоро е закусило.

— Какво имаш предвид? — учуди се Алекс.