Джек Макдевитт - Загадката на Марголия

Изкуших се да попитам за каква орбитална равнина говори, тъй като бяхме по средата на нищото. Но, разбира се, работехме с равнината на планетарната система, каквато е била преди девет хиляди години.

— Съоръженията ще работят паралелно — продължи тя. — Трябва да огледаме общо четиринайсет хиляди и четиристотин квадратни градуса. Това означава, че ни трябват хиляда и шестстотин чифта снимки. Всеки образ ще изисква пет минути експозиция плюс времето за трептенията.

Алекс отново се беше оцъклил.

— Това означава — обясни Шара, — че ще успеем да направим пълно проучване за шест дни.

— Чудесно — отвърна той. — И по някое време ще забележим кафявото джудже?

— Би трябвало. Ще насложим образите от телескопите на екрана. — Тя докосна централния монитор. — Всичко е нагласено в рамката на звездите. Те няма да се придвижат съществено, защото са твърде далече. Но всичко наблизо ще изглежда все едно подскача. А то, господин Бенедикт, ще е нашето джудже.

— На колко големи скокове? — попитах.

— Около трийсет аркосекунди.

Алекс се озъби. Колко пък беше това?

— Всичко е наред — каза Шара. — Просто гледайте за отделяне. Освен това, когато се случи, ще измерим радиалната скорост. Това ще ни помогне да изчислим къде е било по време на сблъсъка.

— Но нали вече знаем това.

— Информация за проверка. И колкото по-точна е информацията ни, толкова по-лесно ще открием Балфур.

— Добре — кимна Алекс. — Добре.

— Проблемът е, че не знаем каква е температурата на джуджето, така че ще проведем тестове с дължини на вълните между два и десет микрона. Това би трябвало да обхване много горещи и сравнително студени джуджета и всички между тях.

Тя вдигна дистанционното.

— Готови ли сме?

— Разбира се — потвърди Алекс.

Размениха си погледи.

— Благодаря — каза той. — Аз ще го направя.

Без да каже нищо повече, той взе дистанционното и даде начало на операцията.

Има достатъчно светове за всички. Отидете и ще видите каньони, от които ще ви се завие свят, уединени плажове, пръстени от светлини, железни реки. Но си носете дъждобран.

Таврон Хам, „Дотам и обратно“, шестото хилядолетие

След като операцията започна, разговорите с Цезар приключиха. Алекс не напускаше оперативния център, освен ако не се налагаше. Гледаше неуморно образите, които прииждаха на всеки няколко минути и показваха ново парче от небето. Ако някоя от светлинките изглеждаше леко размазана, той се навеждаше очаквателно напред с надеждата, че Шара ще реагира или Калу ще отбележи попадение.

Понякога говореше с Бранков, който изрази възхищението си от начинанието ни.

— Желая ви успех — каза той. — Да се надяваме, че ще я откриете и че теориите ви ще се окажат верни.

Шара остана с Алекс първия ден. Докато вече не можеше да го понася. Той беше прекалено напрегнат. На втората сутрин тя го помоли да я уведоми, ако открие нещо, и избяга в общата зала. От време на време надниквах, за да проверя как е, но през повечето време бях с Алекс. От ненужна лоялност, предполагам.

— Защо се вълнува толкова? — попита Шара. — Вече направи голямото откритие. Какво толкова, ако неколцина марголианци са избягали в друга база някъде си?

— Права си. Никога не съм го виждала такъв. Мисля, че е заради „Откривател“. Беше пълен с деца. Това наистина го разтърси. Според мен не е убеден, че колонистите са знаели какво ще се случи с единия свят, но не и с другия. Трябва да са разбрали, че Марголия е по-безопасният от двата. Иска да си обясни защо са скочили в устата на лъва. Смята, че им го дължи.

— Ако изобщо са го направили — каза Шара. — Аз не съм убедена в това.

— И аз не съм. Но той има доста добри инстинкти.

— Чейс — възрази тя, — инстинктите са за храна и за секс. Нямат нищо общо с логиката. — Поклати глава. — Ако наистина са прехвърлили хора на Балфур, значи са сбъркали в сметките.

— Но не може да не са знаели какво ще стане, нали?

— Вероятно — въздъхна Шара. — Не зная.

Трябваше да сменим темата.

— Направо съм смаяна колко често се срещат тези кафяви джуджета — рекох. — Имаме ли карта на местните?

— Сигурно се шегуваш. — Усмивката й разцъфтя отново. Нейната игрива, далеч не наивна усмивка. — Никой не може да се прочуе с откриването на местни кафяви джуджета, така че няма кой да се занимава с това.

— Може би Научният съвет трябва да се замисли по този въпрос.

— Да, сигурна съм, че е сред приоритетите им. Веднъж го споменах пред един от членовете му и той ме попита с колко време ще разполагаме, ако някое кафяво джудже навлезе в системата ни.