Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

Грета стисна ръката на Флойд:

— Трябва да направим нещо.

— Прекалено е опасно — произнесе Флойд, като се отдръпна.

— Ще го убият.

— Просто ще му дадат урок. Ако имаха сериозни намерения, вече щяха да са го убили.

Младежът с памфлетите понечи да каже нещо, ала думите му бяха прекъснати от поредния добре премерен ритник в гръдния кош. Горната част на тялото му се отпусна на тротоара с тежък стон. Флойд отново пристъпи напред, пожелавайки си да имаше оръжие подръка. Вторият главорез размаха ножа си към тях и поклати глава съвсем бавно.

— Казах да си гледаш пътя, дебелако.

Флойд се обърна, чувствайки как бузите му пламват от срам. Забързано отведе Грета надалеч от разиграващата се сцена към другата част от гарата, където знаеше, че също има изход. Тя отново стисна ръката му, сякаш беше неделен следобед и двамата се разхождаха в градината на Тюйлери.

— Всичко е наред — каза тя. — Постъпи правилно.

— Не направих нищо.

— Нищо беше правилната постъпка. Щяха да те разпорят. Само се моля да оставят онзи мъж на мира.

— Вината си е негова — каза Флойд. — Да раздава листовки по този начин… не е бивало да го прави.

— Какво точно агитираше?

— Нямам представа, изхвърлих памфлета преди да те видя.

Достигнаха матиса, скрит в една от задните улички. Под чистачката му имаше подпъхнат друг памфлет. Флойд го извади, притисна го към предното стъкло и го разгледа внимателно под умиращата светлина на натриевата лампа. Този беше отпечатан на по-хубава хартия в сравнение с листовките на младежа и имаше снимка на Шателие — загладен красавец във военна униформа. Текстът подканяше приятелите и съюзниците на президента да усилят подкрепата си за него, преди да са се поддали на зле завоалираните нападки от страна на малцинствата, в това число евреи, чернокожи, хомосексуалисти и цигани.

Грета изтръгна листовката от ръцете му и я прегледа набързо. Беше израснала под грижите на леля си в Париж и за нея френският не представляваше трудност.

— По-лошо е отпреди да си тръгна — каза тя. — Тогава поне не се осмеляваха да говорят толкова открито по тези въпроси.

— Сега вече и полицията е на тяхна страна — отговори Флойд. — Могат да говорят каквото си поискат.

— Не съм изненадана, че Кюстин напусна, когато му се удаде възможност. Винаги е бил нещо повече от тях. — Грета потропваше с крака от студ. Отново беше сложила ръкавиците и шапката си. — Като заговорихме за него, къде е той сега?

Флойд взе обратно листовката, издуха си носа в нея и я хвърли в канавката.

— Занимава се с малкото ни разследване.

— Значи говореше сериозно?

— Да не реши, че си го измислям?

— Не вярвах, че убийствата са в твоя стил.

— Вече са.

— Но ако наистина е била убита, не трябва ли бившите колеги на Кюстин да проявяват по-засилен интерес? Едва ли са чак толкова заети.

Флойд отключи вратата и остави куфара на Грета на задната седалка.

— Ако беше французойка, вероятно щяха да са по-склонни да обърнат внимание на случая. Само че е била обикновена американска туристка и това явно ги освобождава от отговорност. Твърдят, че случаят е ясен: или е скочила сама, или е паднала по невнимание. Парапетът не е бил счупен, така че няма престъпна небрежност.

Той задържа вратата на Грета, докато тя се настаняваше на седалката до шофьора, след което заобиколи и също влезе в колата при нея.

— Но ти не вярваш, че се е случило така?

— Още не съм решил. — Флойд изчака колата да се закашля и да се пробуди към живот. — Ако се съди по онова, което ни е известно до този момент, не бих отхвърлил идеята за нещастен случай; дори за самоубийство. Само че има едно-две неща, които някак си не са на мястото си.

— И кой плаща за това независимо разследване?

— Възрастният й хазаин. — Флойд подкара колата към главната улица; съвсем скоро се носеха по посока на реката и най-близкия мост. Подмина ги полицейска кола, насочена към гарата, но явно не бързаха особено.

— Какво общо има хазаинът й?

— Привързал се е към нея и смята, че в цялата работа има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед. — Без да изпуска волана с едната ръка, Флойд потърси тенекиената кутия за бисквити под седалката си и я подаде на Грета: — Виж дали можеш да разбереш нещо от тази главоблъсканица.

Грета свали ръкавиците си, за да може да отвори капака.

— Всичко това е било притежание на мъртвата дама?

— Ако хазаинът казва истината, тя му е дала кутията точно преди да умре. Защо й е да го прави, ако не се е страхувала за живота си?