Дэвид Линдсей - Пътешествие към Арктур

— Как е името ви? — попита Джойуинд.

— Маскул.

— Имате ужасна кръв. Откъде идвате? — попита тя.

— От планета, наречена Земя… кръвта ни не е подходяща за вашия свят, Джойуинд. Очаквах това да стане и съжалявам, че ви послушах.

— О, не говорете така! Не можех да постъпя другояче — възрази младата жена. — Трябва да си помагаме един на друг. Въпреки това, извинете… извинете ме… чувствам се омърсена.

— Нищо чудно, защото за една жена е ужасно да приеме във вените си кръвта на чужденец, пристигнал от непозната планета. Ако не бях объркан и слаб, никога нямаше да позволя.

— Аз обаче щях да настоявам — рече Джойуинд. — Нали всички сме братя и сестри? Защо дойдохте тук, Маскул?

Той се посмути.

— Дали няма да ме сметнете за луд, ако ви призная, че и аз не знам? Дойдох тук с онези двамата, може би от любопитство или защото обичам приключенията.

— Навярно — съгласи се жената. — Но се питам… Приятелите ви трябва да са ужасни хора. А те защо са дошли?

— На това мога да отговоря. Следват Суртур.

Лицето на младата жена притъмня.

— Не разбирам — рече тя. — Поне единият от тях е лош и все пак, ако следва Суртур — или Майстора, както го наричаме тук — той не може да е лош.

— Какво знаете за Суртур? — попита учудено Маскул.

Джойуинд остана за миг мълчалива, загледана в лицето му. Мозъкът му беше тъй възбуден, като че ли го сондираха отвън.

— Разбирам… и все пак не мога да разбера — каза тя накрая. — Много е сложно. Вашият Бог е страховито същество без тяло, враждебно, невидимо. Тук ние не почитаме такива божества. Кажете ми, виждал ли е някой вашия Бог?

— Но защо да говорим за Бог? — недоумяваше Маскул.

— Искам да знам! — настоя жената.

— В стари времена, когато Земята е била млада и прекрасна, казват, че неколцина свети мъже са ходили с Бога и са говорили с Него. Само че тези времена са отминали отдавна.

— Светът тук е още млад. Майстора идва сред нас и ни говори. Той е истински и жив — приятел и любим. Той ни създаде и обича делото си.

— Вие лично срещали ли сте го? — попита Маскул, който не можеше да повярва на ушите си.

— Не. Още не съм направила нищо достойно, за да го заслужа. Някой ден може би ще имам възможност да се пожертвам и тогава ще бъда възнаградена — ще срещна Майстора и ще говоря с него.

— Наистина съм на друга планета! — възкликна Маскул. — Защо казвате, че Майстора и Суртур са едно?

— Защото са едно — настоя тя. — Ние, жените, и по-голямата част от мъжете му викаме Майстора. Някои обаче го наричат Суртур.

— Чували ли сте за Кристалния? — попита Маскул.

— Това е отново Майстора — отговори Джойуинд. — Знаете ли. Той има много имена, тъй като занимава твърде често мислите ни. Кристалния е галено име.

— Странно — промълви Маскул, — дойдох на планетата със съвсем различна представа за Кристалния.

Джойуинд поклати глава и тръсна плитки.

— В горичката по-надолу, насред пустинята, има посветен на Него олтар. Да идем там да се помолим. Ще се движим към Пулингдред, където е домът ми. Далеч е и трябва да се доберем дотам преди блодсомбър.

— Какво е това блодсомбър? — не я разбра Маскул.

— Близо четири часа в средата на деня лъчите на Бланчспел стават толкова силни, че никой не може да ги издържи. Наричаме това време блодсомбър.

— А Бланчспел е другото име на Арктур, така ли?

Джойуинд забрави сериозността си и се разсмя от все сърце.

— Естествено, Маскул, ние не използваме същите имена като вашите! Нашите названия може да не са много поетични, но точно отразяват същността на природата.

Младата жена го хвана нежно под ръка и те закрачиха Към покритите с дръвчета хълмове. Докато вървяха, слънцето проникна през мъглата и върху Маскул се стовари вълна от убийствена жега, която сякаш лъхаше от доменна пещ. Той неволно вдигна очи, ала веднага ги сведе. Единственото, което можеше да види в този миг, беше ослепителното кълбо от искряща електрическа белота, три пъти по-голямо от видимия диаметър на Слънцето. Известно време Маскул остана заслепен.

Господи! — възкликна той, — ако е така сутринта, имате право, че трябва да се приберем преди блодсомбър!

Щом се посъвзе, Маскул разпита Джойуинд колко дълъг е денят на Торманс.

И отново почувства сондирането в мозъка си.

— През тази част на годината при нас има два часа светлина за всеки ваш час през лятото — отговори му тя.

— Горещината е убийствена и въпреки това не се чувствам толкова зле, колкото очаквах — отбеляза Маскул.