Роберт Хайнлайн - Децата на Метусела

Никой не се обади. Опростената версия на парламентарна процедура на Лазар Лонг като че ги сепна — те бяха навикнали с дълги, мудни дискусии, докато ясно се разбереше, че едно от становищата бе единодушно. Прибързаните действия бяха за тях някак си странни, малко шокиращи.

Но личността на този мъж бе властна, годините му те караха да го зачиташ — него и мнението му — а леко архаичният стил на изразяване увеличаваше още повече патриархалния му авторитет. Така че никой не се възпротиви.

— Добре, приема се — заяви Лазар и плесна отведнъж с ръце. — Затваряме църквата до утре вечер.

И той слезе от платформата. Мери Спърлинг отиде при него.

— Ще ми се да те опозная по-добре — каза му тя, гледайки го право в очите.

— Разбира се, сестро. Защо не?

— Ще оставаш ли за дискусията?

— Не.

— Би ли дошъл у дома с мен?

— С удоволствие. Нямам належаща работа другаде.

— Тогава ела.

Тя го поведе през тунела до подземното езеро, свързано с езерото Мичиган. При вида на псевдо-Камдена, той облещи очи, но не каза нищо, докато не се потопиха.

— Хубава кола имаш.

— Да.

— Сигурно притежава някои необичайни качества.

Тя се усмихна.

— Да. Между другото, взривява се напълно, ако някой дръзне да разгадае тайните й.

— Така да е. Ти май си инженер-конструктор, Мери?

— Аз ли? За Бога, не! Поне не през последния век! А и вече не съм в крак с тези неща. Но чрез посредничеството на Фамилиите можеш да си поръчаш кола като тази, ако искаш. Говори с…

— Недей, нямам нужда от кола. Просто си падам по всякакви джунджурийки, които вършат това, за което са създадени и го правят тихо и ефикасно. Явно, някой здравата се е потрудил върху тази.

— Да.

Тя се бе заела с излизането на повърхността, проверяваше радарите, като се опитваше да стигне брега, без да привлича вниманието.

Когато пристигнаха в апартамента й, тя сложи пред него тютюн и питие, след това отиде в стаята си. Набързо съблече дрехите, с които бе навън, и се премени в мека, широка роба, в която изглеждаше дори по-дребна и по-млада, отколкото преди. Миг след това беше при него. Той се изправи, запали цигара и за нея, спря, докато й я подаваше и подсвирна галантно, но някак си неприлично.

Бегла усмивка пробяга по устните й. Тя взе цигарата, седна в един широк стол, протягайки крака.

— Лазар, знаеш ли, че ми вдъхваш голямо доверие.

— Момиче, ти нямаш ли огледало?

— Не, нямах това предвид — каза тя нетърпеливо — погледни по-напред себе си. Знаеш, че аз съм преминала нормалната продължителност на живот на нашия народ — в следващите десетина години очаквам да умра и съм се примирила с това. А ти седиш тук и си много, много години по-възрастен от мен. Изпълваш ме с надежда.

Той се изправи.

— Значи очакваш смъртта? За Бога, момиче, та ти ще живееш поне още цял век.

Тя направи нетърпелив жест. Ръката й бе натежала от умора.

— Не се опитвай да ме развеселяваш. Знаеш, че външният вид няма нищо общо с това Лазар, аз просто не искам да умирам!

Лазар отвърна сериозно:

— Нямах никакво намерение да ти се подигравам, сестро. Ти просто нямаш вид на кандидат-труп.

Тя грациозно сви рамене.

— Въпрос на биотехника, а и на прагматизъм. Имам вид на жена на около трийсет.

— Или на по-малко, бих казал. Предполагам, че няма да избегна правосъдието. Чу, че не съм присъствал на събрание повече от век. Всъщност, през цялото това време бях преустановил всякаква връзка с Фамилиите.

— Наистина ли? И мога ли да попитам защо?

— Дълга и досадна история. С две думи — те просто ми доскучаха. Като делегат присъствах на годишните събрания. Само че те започнаха да стават безинтересни и праволинейни — поне така ми се струваше. Ето защо се оттеглих. В повечето случаи прекарвах периодите на безвластие на Венера. Върнах се за малко, след като бе подписано споразумението, но не мисля, че дори и тогава съм прекарвал повече от две години на Земята. Обичам да съм в движение.

Очите й светнаха.

— Така ли? Разкажи ми! Никога не съм била в открития Космос. Само веднъж бях в Луна сити.

— Разбира се — съгласи се той, — някой път ще ти разкажа за всичко преживяно. Но бих искал да чуя нещо повече за твоя външен вид на момиче, ти наистина изглеждаш по-млада.

— Сигурно е така. Всъщност, разбира се, че е така. А по въпроса как е постигнато всичко, не мога да ти споделя много. Хормони, симбиотика, терапия на жлезите и малко психотерапия — това е. От значение е, че за членовете на Фамилиите застаряването се отлага и процесът на стареене спира, поне козметично.