Роберт Хайнлайн - Децата на Метусела

— Не мога да определя без инструменти.

— Така е — съгласи се тя. — Твърде благоразумно от тяхна страна бе да го построят в открития Космос, нали?

— Няма друг начин. Прекалено голям е, за да се сглоби на Земята. Мога ли да остана да спя тук, Мери, ако имаш свободна стая?

— Стаята ти е втората вдясно. Извикай ме, ако не можеш да намериш всичко, което ти е необходимо.

Тя повдигна лице и го целуна за лека нощ, едно бегло, бързо докосване.

— Лека нощ.

Лазар я последва, после влезе в стаята си.

На другия ден Мери Спърлинг се събуди както обикновено. Стана тихо, внимавайки да не събуди Лазар. Потопи се в освежителя, взе душ и си направи масаж, глътна един ободрител, за да компенсира краткия сън, после закуси набързо и малко (нали трябваше да поддържа елегантната си фигура), а след това се зае със съобщенията, които не си направи труда да прослуша предната вечер. Секретарят избълва няколко обаждания, които тя бързо забрави, след това разпозна гласа на Борк Ванинг.

— Здравей, Мери — избоботи апаратът. — Мери, обажда се Борк. Сега е девет вечерта. Ще намина да те взема утре сутринта в десет. Ще поплуваме малко в езерото и ще обядваме някъде. Считам това за уговорена среща, освен ако не се обадиш да ме предупредиш. Довиждане, скъпа! Доскоро.

— Доскоро — отекна като ехо тя автоматично.

„Дяволите да го вземат! Ама този човек не знаеше ли какво е това отказ? Мери Спърлинг, внимавай, подхлъзваш се по стръмния склон! Той е четири пъти по-млад от теб и въпреки това не можеш да се справиш с него. Обади му се и му остави съобщение, че… Не, твърде късно е! О, Боже, та той ще пристигне всеки момент! По дяволите!“

Когато Лазар си лягаше, съблече шотландската си поличка и я захвърли към гардероба, където тя се закрепи, опъна я и я окачи хубаво.

— Добро попадение — отбеляза той, след това сведе поглед към косматите си крака и се усмихна кисело. Шотландската поличка бе скрила една бомба, прикрепена с каишка към едното му бедро, и нож към другото. Той беше запознат със сегашната традиция да не се носи лично оръжие, но без него се чувстваше гол. Подобни обичаи бяха глупави и без това, но по принцип, каквото и да бе — нямаше „опасно оръжие“, имаше само „опасни хора“.

Когато излезе от освежителя, преди да си легне, той постави въоръжението си на място, където можеше да го достигне.

В съня си изведнъж го грабна в едната и другата си ръка, след това си спомни къде се намира отпусна се и се огледа, за да разбере какво го бе накарало така да подскочи.

През отдушника долитаха тихи гласове. Лоша звукоизолация, реши той, сигурно Мери забавляваше посетители — ситуация, в която той не биваше да се излежава. Стана, поосвежи се, привърза най-добрите си приятели обратно към бедрата и тръгна да търси своята домакиня.

Когато вратата на фоайето се отвори безшумно пред него, звукът от гласовете стана висок и много интересен. Фоайето бе Г-образно и той остана незабелязан. Отдръпна се и се заслуша без угризение. Подслушването бе спасявало кожата му в няколко ситуации, то не го притесняваше — напротив — забавляваше го.

Някакъв мъж казваше:

— Мери, ти си напълно безразсъдна. Знаеш, че ме харесваш, признаваш, че евентуален брак с мен би бил предимство за теб. И така, защо не искаш?

— Казах ти, Борк. Разлика във възрастта.

— Това е глупаво. Какво очакваш? Юношески романс? О, признавам, че не съм млад като теб…, но на жената й е нужен по-възрастен мъж, когото да уважава и който да я поддържа. Аз не съм прекалено стар за теб, аз съм тъкмо в разцвета на силите си.

Лазар реши, че тя вече познава достатъчно добре този мъж, за да не го харесва. Този ядосан тон…

Мери не отвърна. Мъжът продължи:

— Както и да е, имам една изненада за теб по този въпрос. Бих искал да ти го кажа сега, но… е, това е „държавна тайна“.

— Тогава не ми казвай. Това в никакъв случай не може да промени решението ми, Борк.

— О, Може. Ммм… ще ти кажа — знам, че човек може да ти има доверие.

— Слушай Борк, не бива да си мислиш, че…

— Няма значение, така или иначе след няколко дена това ще бъде публично достояние, Мери… аз никога няма да остарея!

— Какво имаш предвид?

Лазар изведнъж стана подозрителен.

— Това, което казах, Мери. Открита е тайната на вечната младост!

— Какво? Кой? Как? Кога?

— О, сега се интересуваш, а? Е, няма да те карам да чакаш. Познаваш тези стари Джонита, които се наричат семейства Хауърд, нали?

— Да…, чувала съм за тях, разбира се. Но какво от това? Те са измамници.