Роберт Хайнлайн - Децата на Метусела

— Пари ще има. Ще основа корпорация-майка, докато все още мога, с достатъчно права, за да можем да правим, каквото си поискаме. Ще има и дъщерни корпорации за различни цели и ще прехвърлим дребния интерес към тях. Тогава…

— Това ми звучи като работа, Лазар. Мислех си, че ще се забавляваме.

— Глупости, няма да се суетим около това. Ще назнача някого да управлява местния офис и да се грижи за книжата и легалността — някой като Джъстин. А може и самият Джъстин.

— Добре тогава.

— Ти и аз ще обикаляме и ще се грижим за каквото трябва. Наистина ще се забавляваме.

И двамата мълчаха дълго. Не бе нужно да говорят. Най-накрая Лазар рече:

— Анди…

— Да?

— Смяташ ли да проучиш тази шега с „новата кръв за старите“?

— Сигурно, по-късно.

— Мислех за това. Между нас казано, юмруците ми не са толкова бързи, колкото бяха преди един век. Вероятно силата ми естествено намалява. Но знам едно — започнах да обмислям начинанието с недвижимото имущество едва след като чух за този нов процес. Това ми разкри нови перспективи. Улавям се да мисля за хилядолетия — а аз никога не съм се притеснявал за нещо по-далечно във времето от една седмица.

Либи отново се засмя.

— Като че ли остаряваш.

— Някои биха казали, че е крайно време. Сериозно, Анди, мисля, че точно това правя. Последните два века и половина бяха моето юношество, така да се каже. Толкова дълго живея, а не съм научил повече за последните отговори, важните отговори, отколкото Пеги Уидъръл. Хората като нас — Земляните — никога не са имали достатъчно време, за да се заемат с важните неща. Капацитетът е голям, а времето е недостатъчно, за да се използва пълноценно. Когато се стигне до значимите въпроси, може отново да сме станали маймуни.

— Как предлагаш да се заемем с важните неща?

— Откъде да знам? Попитай ме отново след около петстотин години.

— Мислиш ли, че ще е по-различно?

— Мисля. Поне ще имам време да се поровя и открия някои интересни факти. Вземи например боговете на Джокейрите…

— Това не бяха богове, Лазар. Не бива да ги наричаш така.

— Разбира се, че не бяха. Предполагам, че те са същества, които са имали достатъчно време, за да помислят здравата. Някой ден, след около хиляда години, възнамерявам да вляза в храма на Креел, да го погледна в очите и да му кажа: „Хауди, какво знаеш ти, което аз не зная?“

— Това би могло да е нездравословно.

— Поне ще разкрием картите си. Така и не се задоволих с развоя на събитията там. Не бива да има нещо във Вселената, в което човек да не може да си пъхне носа — така сме създадени и предполагам, че това си има обяснение.

— Вероятно няма никакви обяснения.

— Да, може би това е една огромна шега без никакъв смисъл. — Лазар се изправи, протегна се и се почеса по ребрата — Но ще ти кажа следното, Анди, каквито и да са отговорите, винаги ще има една маймуна, която ще продължава да се катери и да се оглежда, за да провери какво вижда дотогава докато дървото издържи.

миля — англ. мярка за дължина равна на 1609 м — б.р.

ярд — англ. мярка за дължина равна на 0,91 м — б.р.

фут — англ. мярка за дължина равна на 30,5 см — б.р.

фунт — англ. мярка за тегло равна на 453,6 г — б.р.

инч — англ. мярка за дължина равна на 2,54 см — б.р.