Роберт Хайнлайн - Децата на Метусела

Либи установи бързо чрез точните движения на най-близките звезди, че не би трябвало да е по-късно от 3700 г. от новата ера. Без да разполага с точни инструменти за наблюдение, той отказа да се впуска в по-конкретни предположения, но след като се приближиха достатъчно и вече се виждаха планетите от слънчевата система той можеше да разчита на друг часовник: самите планети представляваха часовник с девет стрелки.

За всяка дата съществува уникална конфигурация от стрелки при положение че няма планетарен период, напълно съизмерим с друг такъв. Плутон отбелязва „час“ от една четвърт от хилядолетие: Юпитер отмерва космическа минута, равна на дванадесет години; Меркурий „изстрелва“ секунда с големина около деветдесет дена. Останалите „стрелки“ могат да направят тези данни по-точни — периодът на Нептун е толкова своенравно различен от този на Плутон, че двете планети попадат в приблизително повтаряща се конфигурация само веднъж на 758 години. Огромният часовник може да бъде разчетен с желаната степен на точност през всеки един период. Но това не е лесно.

Либи се зае с разчитането веднага щом планетите започнаха да изникват пред погледа му. Той си мърмореше.

— Няма шанс да видим Плутон — оплака се на Лазар. — И се съмнявам, че ще зърнем и Нептун. Вътрешните планети ми предоставят безкрайна серия хипотези — ти знаеш не по-зле от мен, че „безкраен“ е понятие, водещо до много въпроси. Колко дразнещо е всичко това!

— Не гледаш ли на проблем; рудната му страна, синко? Можеш да получиш конкретен отговор. Или пък се отмести, за да го намеря аз.

— Разбира се, че мога да дам конкретен отговор — каза Либи сприхаво, — ако си доволен от това. Но…

— Без „но“ — коя година е, човече!

— Нека се изразя по следния начин. Времето на кораба и на Земята са изгубили връзка три пъти. Но сега те са отново ефективно синхронизирани, така че според мен откакто заминахме, са изтекли малко повече от седемдесет и четири години.

Лазар изпусна въздишка.

— Защо не каза така? — Той се беше страхувал, че Земята ще е неузнаваема…, че вероятно бяха срутили целия Ню Йорк или нещо подобно. — По дяволите, Анди, не биваше да ме плашиш така.

— Ммм… — рече Либи.

Това не представляваше повече интерес за него. Оставаше само примамливият въпрос за изобретяването на математика, която би описала елегантно две явно непримирими групи факти: експериментите на Майкълсън-Морли и данните на „Ню Фронтиърс“. Той се зае с това с радост. Ммм… Какъв бе най-малкият брой на паравеличини, абсолютно необходими, за да съдържат уголемената равнина, използвайки постулати, които потвърждават…

Това му доставяше удоволствие известно време — време условно казано, разбира се.

Корабът бе насочен във временна орбита на половин милиард мили от Слънцето с радиусен вектор, който бе нормален за равнината на Земята. Разположени по този начин, под прав ъгъл спрямо плоската форма на Слънчевата система, те се намираха на сигурно място и още дълго нямаше опасност да ги открият. По време на прехода една от ракетите на кораба бе оборудвана с новото устройство на Либи и бе изстреляна към Земята с група, готова да преговаря.

Лазар искаше да отиде. Кинг отказа да го пусне, което пък го разсърди. Кинг беше казал кратко:

— Това не е разузнавателна група, Лазар, това е дипломатическа мисия.

— За бога, човече, когато трябва, мога да съм дипломатичен!

— Без съмнение. Но ще изпратим някого, който не отива въоръжен в освежителя.

Ралф Шулц поведе групата, тъй като психодинамичните фактори на Земята бяха от първоначално значение, но бе подпомогнат от специалисти по право, военно дело и техника. Ако Фамилиите трябваше да се бият за жизненото си пространство, бе нужно да се знае каква технология, какви оръжия щяха да бъдат насочени срещу тях. По-важно обаче бе да открият дали можеше да се уреди мирно кацане. Шулц бе упълномощен от по-възрастните да предложи план, според който Фамилиите щяха да се заселят на рядко обитавания и ретрограден Европейски континент. Но беше възможно дори това да е вече направено в тяхно отсъствие, като се има предвид периода на полуразпад на радиоактивността. Можеше да се наложи Шулц да импровизира и направи други компромиси в зависимост от условията, които щеше да завари.

Отново не им оставаше нищо друго, освен да чакат.

Лазар понесе несигурността, гризейки ноктите си. Той искаше да се обяви публично фактът, че Фамилиите имаха такова голямо научно предимство, че можеха да се срещнат и разгромят най-доброто, което Земята бе в състояние да предложи. За себе си той осъзнаваше, че това е софистика. Осъзнаваше го и всеки друг член, достатъчно компетентен да прецени проблема. Знанието, само по себе си, не печелеше войни. Невежите фанатици от европейското средновековие бяха победили несравнимо по-високата ислямска култура. Архимед бе повален от обикновен войник. Варварите бяха плячкосвали Рим. Либи или някой друг можеше да създаде непобедимо оръжие, използвайки новите си познания, а може би не. И кой знаеше какви крачки в развитието си бе направило военното дело на Земята за три четвърти век?