Роберт Хайнлайн - Децата на Метусела

Родни кимна с глава.

— Мисля, че трябва да се върнем към деловите въпроси. Както разбирам, капитане, голям брой от хората ви в момента се намират в състояние на дълбок сън и са с понижена температура.

— Защо ли се изразява по този начин? — Лазар попита Либи.

— Да, точно така.

— Тогава за тях не би било трудно да останат в това положение още известно време.

— Моля? Защо казвате това, сър?

Родни разпери ръце.

— Управата се намира в малко смущаващо положение. С две думи има недостиг на жилища. Приемането на нови сто и десет хиляди души не може да стане за една нощ.

Отново се наложи Кинг да успокоява присъстващите. Тогава той кимна към Закър Барстоу, който се обърна към Родни:

— Не виждам какъв е проблемът, сър. Какъв е броят на населението на Северноамериканския континент сега?

— Около седем милиарда.

— И не можете да намерите място да подслоните една седемнадесета от един процент от това население? Звучи нелепо.

— Вие не разбирате, сър. — Родни се възпротиви. — Броят на населението се превърна в най-големия ни проблем. Заедно с това правото на усамотение и радост от собственото жилище или апартамент стана най-ревниво пазеното от всички граждански права. Преди да ви намерим сносно място за живеене, трябва да преустроим част от пустинята или да направим други големи промени.

— Разбирам — каза Лазар. — Политика. Не смеете да притеснявате хората, страхувайки се, че те ще се разбунтуват.

— Това не е съвсем подходящо обяснение за състоянието на нещата.

— Така ли? А може би скоро се задават общи избори, а?

— Всъщност, така е, но изборите нямат нищо общо с всичко това.

Лазар изсумтя.

Джъстин Фут заговори:

— Струва ми се, че Управата е погледнала този проблем в най-неподходяща светлина. Ние не сме бездомни емигранти. Повечето членове притежават свои собствени домове. Както много добре знаете, Фамилиите са заможни, дори богати, и по обясними причини домовете, които сме построили, са издръжливи. Сигурен съм, че повечето от тях са все още здрави.

— Без съмнение — съгласи се Родни, — но те вече са заети.

Джъстин Фут сви рамене.

— Това какво общо има с нас? Това е проблем на правителството, който трябва да се уреди заедно с хората, на които незаконно е разрешено да се настанят в нашите домове. Що се отнася до мен, аз ще сляза на Земята колкото е възможно по-скоро, ще взема заповед за изселване от най-близкия съд и ще си върна жилището.

— Не е толкова лесно. Можете да направите омлет от яйца, но не и яйца от омлет. Официално вие сте мъртви от доста години. Настоящият наемател на вашия дом е с добро положение в обществото.

Джъстин Фут се изправи и хвърли изпепеляващ поглед към пратеника на Федерацията, приличайки, както Лазар си помисли, на „мишка, хваната в ъгъла“.

— Официално мъртви! По силата на какво, сър, кажете ми? Аз бях уважаван адвокат, който тихо и почтено изпълняваше задълженията си, без да вреди на никого, а после бях арестуван без причина и принуден с бягство да спасявам живота си. А сега любезно ми заявяват, че собствеността ми е конфискувана и легалното ми съществуване като личност и гражданин е забранено, заради това стечение на обстоятелствата. Какъв вид справедливост е това? Споразумението още ли е в сила?

— Не ме разбирате правилно. Аз…

— Всичко разбирам. Ако справедливостта е в сила само когато е удобна някому, тогава Споразумението не струва дори и хартията, върху която е написано. Моят случай ще послужи за пример, сър, пример за всеки един член на Фамилиите. Ако не ми бъде върната собствеността в пълен размер, аз веднага ще предявя личен иск срещу всеки възпрепятстващ ме служител. Ще вдигна шум около този процес. В продължение на дълги години страдам от подобно неудобство — незачитане на достойнството ми, постоянни заплахи. С думи не ще бъда успокоен. Ако трябва, ще крещя от покривите на къщите.

Той спря, за да си поеме въздух.

— Той е прав, Майлс — намеси се тихо Слейтън. — Добре ще е правителството да осигури подходящ начин за справяне с това и колкото по-бързо, толкова по-добре.

Лазар улови погледа на Либи и тихо се отправи към вратата. Двамата се промъкнаха навън.

— Джъстин ще ги ангажира още час — каза той. — Хайде да слезем в клуба и да поемем някоя и друга калория.

— Наистина ли мислиш, че трябва да се оттеглим?

— Спокойно. Ако потрябваме на капитана, ще ни извика.

Лазар погълна три сандвича, двойна порция сладолед и няколко бисквити, докато Либи се задоволи с по-малко. Лазар би изял повече, но бе принуден да отговаря на куп въпроси от страна на другите посетители на клуба.