Роберт Хайнлайн - Децата на Метусела

Той млъкна, прокашля се, изгледа присъстващите.

— Фамилиите не взеха организирано участие в събитията, довели до втората Американска революция, но много техни членове се представиха достойно — организираха кликата и битката, предхождаща падането на Нови Йерусалим. Естествено, ние се възползвахме от последвалия период на дезорганизация. „Пооправихме“ възрастта на нашите роднини, които видимо бяха остарели. Би било кощунство, ако сега не изтъкна, че в това начинание бяхме подпомогнати от определени членове на Фамилиите, които, като истински членове на кликата, съвсем логично заемаха ключови постове в Преустройството. Много от участниците в срещата на Фамилиите през 2075 година — годината на споразумението, — поведоха спорове относно това дали не трябва да се разкрием, при положение че гражданската свобода вече беше възстановена. Мнозинството по онова време не даде съгласието си… вероятно поради възприетия от повечето навик да се крият и вечно да са предпазливи. Но възраждането, подемът в културата през последвалите петдесет години, по-голямата взаимна търпимост и добрите обноски, семантично правилната ориентация на образованието, нарасналото уважение към обичая за всичко и навсякъде да се пази тайна, уважението към достойнството на индивида — всички тези неща ни накараха да повярваме, че най-после е настъпил мигът, когато вече ще е съвсем безопасно да се разкрием и да заемем полагащото ни се място като странно, но въпреки това уважавано малцинство в обществото.

Съществуваха ред причини да постъпим така. Все по-голям брой от нас считаха „Маскарада“ за социално нетърпим в едно ново и по-добро общество. Унищожаването на корените, търсенето на ново местоживеене на всеки няколко години всяваше смут и объркване, а освен това мисълта, че трябва с лъжа да живееш в общество, където честността и почтените дела бяха обичайни за повечето, създаваше най-малкото неприятно усещане. Имаше и нещо друго: Фамилиите бяха научили много неща от направените изследвания в бионауките, при това неща, които щяха да са от голяма полза за бедните ни събратя, живеещи почтено, но кратко. А ние се нуждаехме от свобода, за да им помогнем.

Всичките тези и много други подобни причини подложихме на всеобщо обсъждане. Но възобновяването на традицията за положителна физическа идентификация направиха „Маскарада“ уязвим. При новосъздалата се ориентация всеки обикновен и миролюбив гражданин приема положителната идентификация при определени обстоятелства, въпреки че при други такива ревностно защитава правото си на лична тайна… Затова и не посмяхме да се възпротивим; това щеше да възбуди ненужно любопитство, а и би ни определило като съвсем ексцентрична група, изолирана от другите; следователно би унищожило общата цел на „Маскарада“.

Всъщност, наложи се да се подчиним наличната идентификация. До датата на срещата — през 2125, значи преди единайсет години, бе станало изключително трудно да подправяме нови идентичности: броят на онези от нас, навлезли в напреднала възраст, несъвместима с външния им вид, непрестанно нарастваше. Затова впоследствие решихме да експериментираме. Позволихме на доброволци от същата група, (а те бяха не повече от десет процента от общия брой на Фамилиите), да се разкрият такива, каквито са, и да наблюдават последиците. В същото време всичко останало, свързано с организацията на Фамилиите, се пазеше в тайна. За съжаление обаче резултатите не оправдаха очакванията ни…

Джъстин Фут млъкна. Продължилата няколко минути тишина бе нарушена от среден на ръст мъж със здраво телосложение. Косата му бе леко посивяла — нещо необичайно за хора като него — а лицето му бе загоряло от многобройните странствания из Космоса. Мери Спърлинг го бе забелязала преди това и се чудеше кой може да е — оживеното му лице, волният му смях я бяха заинтригували. Но какво пък — всеки член можеше спокойно да присъства на заседанията на съвета на Фамилиите; тя тръсна глава, престана да се напряга.

Мъжът се прокашля.

— Продължавай, приятелю, кажи ни, каквото имаш да казваш!

Фут се обърна към председателстващия:

— Нашият старши психометрик може би желае да направи равносметка. Моите забележки бяха просто встъпителни.

— За Бога, приятелю! — възкликна непознатият с посивялата коса — Нима застанал тук, искаш да ни убедиш, че нещата, които разказа са ни били вече известни?

— Забележките ми бяха по същество… и името ми е Джъстин Фут, а не Приятел!