Роберт Хайнлайн - Децата на Метусела

Никой не се обади. Тя изчака достатъчно дълго, след което отново поде.

— Тогава, както е прието, обявявам събранието за открито. Искате ли да изберете председател?

Някой от публиката се прокашля дрезгаво, после се чу глас:

— Продължавай ти, Мери!

И тъй като други не се обадиха, тя наистина продължи.

— Много добре!

Изглежда бе безразлична към честта, която й оказваха. Всъщност, отдавна бе свикнала. А и събралите се като че ли споделяха нейното непринудено отношение — атмосфера, която тя умееше да създава — без припряност, освободена от напрежението на съвременния живот.

— И така, събрали сме се, както обикновено — започна тя — за да обсъдим нашето всеобщо добруване, както и добруването на нашите братя и сестри. Има ли сред присъстващите представители на Фамилиите, които да носят съобщения от своите семейства? Или може би някой ще иска да говори от свое име?

Някакъв мъж привлече вниманието й. Стана и заговори високо.

— Аз съм Айра Уидъръл и говоря от името на Фамилия Джонсън. Преди около два месеца пак се събирахме. Попечителите сигурно са имали причина. Ще ми се да я чуем.

Тя кимна с глава, обърна се към спретнат, дребен мъж на първата редица.

— Джъстин, ако обичаш, моля…

Спретнатият, дребен мъж се изправи и се поклони сковано. Изпод зле скроената му шотландска поличка се подаваха измършавели крака. Погледът и поведението му бяха като на отдавна застарял, сух и закостенял държавен служител, но естествено черната коса и цветът на кожата му, от които лъхаше стабилност и здраве, свидетелстваха, че той бе в разцвета на силите си.

— Джъстин Фут — изрече той ясно. — Казвам се Джъстин Фут и говоря от името на попечителите. Изминаха цели единайсет години, откакто Фамилиите решиха да експериментират и да уведомят обществеността, че сред нея живеят хора, чиято продължителност на живот надхвърля много тази на обикновения човек. Но се оказа, че има и други, доказали научната правдоподобност на подобна перспектива, тоест хора, които живеят два пъти по-дълго, отколкото е нормално за човешките същества…

Макар че пред него нямаше записки, той сякаш четеше високо предварително подготвен доклад. Онова, което разказваше, бе известно на всички, но никой не го притесняваше. Той самият също не изглеждаше да е притеснен — аудиторията му не проявяваше и следа от трескавата нетърпеливост, така често срещана другаде. Тонът, с който продължи, бе равнодушен, уверен.

— Решавайки да променят дългогодишната политика на мълчание и прикриване на особения аспект, по който ние се различавахме от болшинството от човешката раса, Фамилиите бяха ръководени от няколко съображения. Най-напред трябва да се изтъкне причината за така приетата първоначална политика на укриване на фактите. Първото поколение, появило се от съюза, подпомогнат от Фондация Хауърд, бе родено през 1875 г. То не предизвика коментар, защото не бе забележително в нито едно отношение. Фондацията беше корпорация с отворен устав и идеална цел…

На 17.III.1874 г. Айра Джоунс, студент по медицина, седеше в адвокатската кантора на „Диймс, Уингейт, Олден и Диймс“ и разсеяно слушаше мъжа, правещ му необичайното предложение. Не издържа дълго, в крайна сметка прекъсна старшия сътрудник.

— Един момент… Ако правилно съм ви разбрал, вие се опитвате да ме наемете и да ме убедите да се оженя за една от тези жени?

Адвокатът изглеждаше шокиран.

— Моля ви, г-н Джонсън. Ни най-малко…

— Е, във всеки случай, със сигурност прозвуча точно така!

— Не, не, подобен договор би бил невалиден, насочен срещу общественото благоразумие. В качеството си на управители на тръст, ние просто ви информираме, че ако се ожените за една от младите дами в този списък, то тогава ние ще имаме особено приятното задължение да осигурим всяко дете от този брак, естествено, в рамките на тук посочените размери. В противен случай няма да има никакъв обвързващ договор, нито пък каквото и да е предложение към вас — тоест, ние в никакъв случай не ви налагаме линия на поведение. Ние просто ви информираме за определени факти!

Айра Джоунс се намръщи, размърда краката си.

— Тогава, за какво, по дяволите, е всичкото това? Защо? Кому е необходимо?

— Такъв е бизнесът на Фондацията. Нека просто допуснем, че ние харесваме вашите деди!

— Нима сте обсъждали кандидатурата ми с тях?

Въпросът на Джонсън прозвуча остро, рязко. Той въобще не беше привързан към своите баби и дядовци. И четиримата се бяха оказали ужасни пинтии — ако бяха благоволили да се споминат на благоразумна възраст, то сега той нямаше да се тревожи за парите, необходими му, за да завърши колежа по медицина.