Энди Вейр: Марсианецът

— Разбрано — каза Люис. — Време до прехващане?

— Двайсет и осем секунди — докладва Йохансен.

— Леле — възкликна Мартинес. — Били сме на косъм.

— Готова ли си, Йохансен? — попита Люис.

— Да. Трябва само да натисна ентър.

— Мартинес, как е ъгълът ни?

— Идеален, командире — докладва пилотът.

— Вържете се — нареди Люис.

Тримата стегнаха предпазните колани на креслата си.

— Двайсет секунди — докладва Йохансен.

Теди зае мястото си във ВИП галерията.

— Какво е положението? — попита той.

— След петнайсет секунди ще взривят АВШ — уведоми го Венкат. — Ти къде беше?

— Говорих по телефона с президента — каза Теди. — Мислиш ли, че планът ще сработи?

— Нямам представа — поклати глава Венкат. — Никога не съм се чувствал по-безполезен.

— Не знам каква утеха е това, но така се чувстваме всички. По целия свят.

От другата страна на стъклото Мич крачеше напред-назад.

— Пет… четири… три… — отброяваше Йохансен.

— Готови за ускорение — каза Люис.

— Две… едно… — продължи Йохансен. — Включвам панел 41.

И натисна ентър.

Вътре в бомбата на Вогъл токът, захранващ вътрешната осветителна система на кораба, се изля през тънка оголена жичка. Жичката бързо се нагря до температурата, при която захарта се възпламенява. Онова, което в земната атмосфера би се ограничило до слабо пламъче с кратък живот, се разгоря неконтролируемо в чистия кислород на мензурата. За някакви си стотина милисекунди гигантското налягане, създадено от горенето, пръсна контейнера и последвалата експлозия разкъса вратата на въздушния шлюз.

Въздухът в търбуха на „Хермес“ се юрна към вакуума на открития космос и тласна кораба в противоположната посока.

Инерцията притисна Вогъл и Бек към стената на шлюз 2. Люис, Мартинес и Йохансен залепнаха за креслата си. Силата на инерцията не беше голяма, беше всъщност по-малка от онази на земната гравитация. Но се появи внезапно и беше неравномерна.

След четири секунди трусовете утихнаха и в кораба отново се възцари безтегловност.

— Реакторното още е херметизирано — докладва Мартинес.

— Както и мостикът — добави Йохансен. — Очевидно.

— Щети? — попита Мартинес.

— Не знам — отговори Йохансен. — Насочих външна камера 4 към носа. Не виждам повреди по корпуса близо до АВШ.

— За това ще се тревожим по-късно — каза Люис. — Какви са относителната ни скорост и разстоянието до МИА?

Йохансен затрака по клавиатурата пред себе си.

— Ще се приближим на двайсет и два метра при скорост от дванайсет метра в секунда. Оказва се, че тласъкът е бил дори по-силен от очакваното.

— Уотни — повика Люис. — Получи се. Бек тръгва към теб.

— Гол! — изрева Уотни.

— Бек — каза Люис. — Твой ред е. Дванайсет метра в секунда.

— Страхотно! — възкликна Бек.

— Ще изляза със скок — каза Бек. — Това ще увеличи скоростта ми с още метър-два в секунда.

— Разбрано — отвърна Вогъл и прихвана хлабаво осигурителния му кабел. — Късмет, доктор Бек.

Бек опря крака в стената отсреща, оттласна се и излетя през шлюза.

Озовал се извън кораба, той се огледа. Вдясно от себе си видя онова, което не се виждаше през вратата на шлюза.

— Визуален контакт! — извика. — Виждам МИА! За бога, Марк, какво си направил с бедния кораб?

— Трябва да видиш какво направих с марсохода — отговори Уотни по радиото.

Бек се оттласна по прехващащия курс. Беше го упражнявал многократно. Обучението беше част от сценарий, при който трябва да се спаси астронавт със скъсан осигурителен кабел, но принципът беше същият.

— Йохансен — извика той. — Хващаш ли ме с радара?

— Да — отвърна тя.

— Съобщавай на Марк относителната ми скорост през две-три секунди, става ли?

— Разбрано. 5.2 метра в секунда.

— Хей, Бек — каза Уотни. — Предницата е широко отворена. Ще те чакам там.

— Не разрешавам — реагира Люис. — Никакви движения без осигурителен кабел. Остани вързан в креслото си, докато Бек не те закачи.

— Разбрано — подчини се Уотни.

— 3.1 метра в секунда — докладва Йохансен.

— Ще тласна още малко — каза Бек. — Трябва да ускоря, преди да забавя за прехващането. — Завъртя се, готов да включи реактивния двигател на раницата.

— Единайсет метра до целта — съобщи Йохансен.

— Разбрано.

— Шест метра.

— Ииии… обратна тяга — каза Бек и включи отново двигателя. МИА надвисна пред него. — Скорост? — попита той.

— 1.1 метра в секунда — отговори Йохансен.

— Става — каза той и протегна ръка към кораба. — Нося се по инерция към МИА. Мисля, че ще успея да хвана разкъсаното платнище…