Энди Вейр - Марсианецът

— Разбрано — каза Люис.

— Хей — включи се Уотни по радиото. — Аз имам една идея.

— Защо ли не се учудвам — промърмори Люис. — Каква ти е идеята?

— Бих могъл да намеря тук нещо остро и да пробия дупка в ръкавицата на скафандъра си. После да използвам тягата на изтичащия въздух и да долетя при вас. Насочването ще е лесно, защото източникът на тягата ще е при ръката ми.

— Как изобщо му хрумват такива щуротии? — вметна Мартинес.

— Хм — изсумтя Люис. — Можеш ли да вдигнеш четиресет и два в секунда по този начин?

— Идея си нямам — призна Уотни.

— Трудно ще контролираш движението си — продължи Люис. — Ще се въртиш около оста си и ще е почти невъзможно да удържиш вектора на приближаване.

— Признавам, че е убийствена идея — каза Уотни. — Но помисли си само — ще полетя като Железния човек.

— Ще продължим да търсим решение — увери го Люис.

— Железния човек, командире. Железния човек .

— Остани на изчакване — каза Люис. Свъси чело, после продължи:

— Хм… Може би идеята не е чак толкова лоша…

— Шегуваш ли се, командире? — възкликна Мартинес. — Идеята е ужасна. Ще се изстреля в космоса като…

— Не цялата идея, а част от нея — прекъсна го тя.

— Да се използва въздух като тяга. Мартинес, включи конзолата на Вогъл.

— Добре — каза той и пръстите му полетяха по клавиатурата. Екранът превключи към конзолата на Вогъл. Мартинес смени езика от немски на английски.

— Готово. Какво искаш да направя?

— В конзолата на Вогъл има софтуер, който изчислява отклонения от курса при пробойни в корпуса, нали така?

— Да — кимна Мартинес. — Изчислява корекциите на курса, необходими в случай на…

— Да, да — прекъсна го Люис. — Зареди го. Искам да знам какво ще стане, ако гръмнем АВШ.

Мартинес и Йохансен се спогледаха.

— Хм. Слушам, командире — каза Мартинес.

— Автономния въздушен шлюз? — попита Йохансен. — Искаш да го… отворим?

— В кораба има много въздух — обясни Люис. — Ще ни осигури значителна тяга.

— Дааа — проточи Мартинес, докато зареждаше софтуера. — И междувременно може да взриви носа на кораба.

— Освен това ще изгубим всичкия си въздух — почувства се длъжна да добави Йохансен.

— Ще запечатаме мостика и реакторното. Всичко друго може да издържи условия на вакуум, но не ни трябва внезапна декомпресия тук, нито около реактора.

Мартинес въведе данните в софтуера.

— Мисля, че ще си организираме същия проблем, който би имал Уотни, но в по-голям мащаб. Не можем да насочим тласъка.

— Не се и налага — каза Люис. — Автономният шлюз е при носа. Изтичащият въздух ще създаде вектор на тласъка по централната ос. Просто трябва да насочим кораба противоположно на посоката, в която искаме да отидем.

— Добре, ето го резултата — съобщи Мартинес. — Пробойна при АВШ, със запечатани мостик и реакторно, ще ни ускори до двайсет и девет метра в секунда.

— След което относителната ни скорост ще бъде тринайсет метра в секунда — добави Йохансен.

— Бек — повика Люис. — Следиш ли разговора?

— Чух всичко, командире — отговори той.

— Ще се справиш ли при тринайсет в секунда?

— Ще има риск — отговори Бек. — Тринайсет, за да се изравня с МИА и още тринайсет да се изравня с „Хермес“. Но е несравнимо по-добре от четиресет и два в секунда.

— Йохансен — каза Люис. — Време до прехващане?

— Осемнайсет минути, командире.

— Какъв трус можем да очакваме? — обърна се Люис към Мартинес.

— Въздухът ще излети за четири секунди — съобщи той. — Натискът ще е малко под 1 g.

— Уотни — каза Люис в слушалките си. — Имаме план.

— Ура! План! — отвърна Уотни.

— Хюстън — отекна в контролната зала гласът на Люис, — решихме да отворим пробойна в АВШ, за да създадем тяга.

— Какво? — промърмори Мич, после ревна: — Какво?!

— О… боже мили — промълви Венкат в галерията.

— Мамка му мръсна — изруга Ани и скочи на крака. — Аз по-добре да ида в залата за пресконференции. Имаш ли да споделиш нещо, преди да тръгна?

— Ще пробият дупка в кораба — каза Венкат, все още в шок. — Нарочно ще пробият дупка в кораба. Небеса…

— Схванах — отвърна Ани и хукна към вратата.

— Как ще отворим вратите на шлюза? — попита Мартинес. — Не можем да ги отворим дистанционно, а ако някой е наблизо при разхерметизацията…

— Да — кимна Люис. — Можем да отворим едната врата, докато другата е затворена, но как да отворим втората?

Замисли се, после нареди:

— Вогъл, искам да се върнеш тук и да направиш бомба.